Братя по салата, европейци по дух

Когато Чърчил е казал, че „Балканите започват оттам, откъдето мирише на клозети и се пие боза“, то е, защото не е пробвал шопска салата.

А не е опитал, защото тогава е имало шопи, но не и „Балкантурист“, който да я измисли.

Шопската салата се оказа най-предпочитаното национално ястие в класация на Европейския парламент, обявена на Facebook страницата на ЕП. Близо пет хиляди души са я поставили там.

Шопската салата я предлагат и гърците, обаче със сирене „Фета“. На плочки, не настъргано.

В Македония също може да я похапне човек, към някоя плескавица. И сигурно Александър Македонски я е измислил.

Последния път, когато ходих в Сърбия, на една бензиностанция ядох сръбска салата, която си беше шопска, казва един колега. Айде сега, да не слагаме спирачки пред балканските братя по пътя им към ЕС, че иначе ще ни трябва договор за добросъседство с Белград.

Няма нужда да правим генеалогично дърво на салатата. В този край на Европа всички я обичаме. Винаги можем да я направим с гръцки зехтин, български домати, македонски краставици, сръбски лук. За сиренето ще хвърляме чоп.

Няма нужда да се бием и за шкембе чорбата, за която преди време един турски ресторантьор беше казал, че си е тяхна. В крайна сметка хората си споделят храна, политиците – мразене.

В някакъв по-концептуален смисъл шопската салата може да се разглежда като калорийна вариация на израза „Дръж се, земьо, шоп те гази!“ Защото „Балкантурист“ беше по времето на Бай Тошо, а Бай Тошо беше потомствен шоп. Но да не дълбаем с вилицата чак дотам.

В крайна сметка българската идентичност на шопската салата се доказва само от едно. Ако се консумира в акомпанимент с ракия.

При search в Google шопската салата винаги излиза с партньорство с кебапчета. Обаче сега е изборно време и кебапчета си е направо мръсна дума.

И понеже ние сме за повече Европа, смятаме, че шопската салата си пасва идеално с италианска пица. Защо не и с австрийски вурст? Впрочем, и Вурст става мръсна дума 🙂