За професионализма, патриотизма и тъпизма

©БГНЕС

Винаги съм вярвал, че патриотизмът се измерва в дела. Дори в обикновени, ежедневни, дребни прояви на любов. Както и тълкуванието на думата сочи: „обич към родината”.

Макар и малки демонстрации към околните – да поздравиш с „добър ден”, да задържиш вратата на асансьора и да се усмихнеш на непознат – ми се струват далеч по-смислени от това да крещиш „Да живее България” на излизане от ареста, пише Деян Веселинов в коментар за gong.bg. Array

Да си платиш данъците и да работиш като вол е далеч по-патриотично, отколкото да вземеш 20 лева и кутия с пица за националистически протест. И така някак от „Динковците” и странните ни разбирания за любов към родината се сетих за друг „изъм”. Професионалният „изъм”.

В последната година тема номер едно в спорта у нас е аматьорския статут на ЦСКА и липсата му в професионалния футбол. Струва ми се обаче, че всички сме забравили значението на думата. По тълковен речник професионализъм значи: занимание, превърнато в професия и/или висока степен на умение в дадена област. У нас го разбираме обикновено като „на първо число да си ми платят заплатата”. Понятия като работна етика, изпипване на детайла, личностно развитие, принципът „дай, за да получиш” остават на заден план.

И сега към футбола. Единствената причина за подвига на третодивизионния ЦСКА до финал в турнира за купата на България се крие в тази дума: професионализъм. Забравете за миг административните неуредици, наредбите на БФС и всичката плява, която наричаме спортен информационен поток.

Заплати навреме, талантлив треньор и професионален подход са трите условия, които правят разликата в българския футбол. Да погледнем работата на представителния отбор воден от Христо Янев. Тиха, но усърдна. Демонстрира се самочувствие, но не надменност. Нито един скандал с футболист, треньор и щаб. Разумни отношения с медиите. Липсва близък до треньора кръг журналисти. За някои колеги Янев дори е скучен. Той внимателно е премислил всяка една своя изява и дори след отстраняването на „Берое“ успя някак да се сдържи. И сигурно е скучен, защото не тропа по масата, не ходи тежко, прякорът му не е „мъжкарски”, а пред микрофоните говори с уважение за съперниците.

А можеше да е друго? Янев (сам или през услужлив спортен журналист) можеше да изтъкне солидната бройка голове като футболист срещу „Левски“. Можеше да ни припомни титлата през 2005-та, която донесе на ЦСКА на един крак. Можеше да промени и поведението, и изказа си. Можеше да отговори на Петър Жеков, вместо да го нарича вдъхновение.

Можеше да реагира, когато на първия ден след назначението си чу коментарите на „червени” легенди, че е твърде мек и не става за треньор. Можеше, но не го направи. Събра си екип и започна работа. За Янев това е мечтата. А съдбата му я поднесе по-рано от предвиденото.

Когато работеше в „Миньор“ във „В” група, веднъж ми каза: „Всеки иска да е треньор на ЦСКА. Но аз не съм готов. Ще започна от аматьорския футбол, ще работя здраво. А ако някой ден ми се отвори възможност – дано съм готов. Хората не трябва да прескачат етапи”. Запомних думите му, защото точно тогава „професионалният” ЦСКА отново сменяше треньора си. Стойчо Младенов с Галин Иванов…Или пък Любо Пенев, не знам, простете!

За последните 10 години „червените” смениха или повториха толкова треньори, че им изгубих бройката. Съдбата си знае работата и даде тест на Янев по-рано от предвиденото. С малко стаж и впечатления от нивото на „В” група Христо получи шанс и го сграбчи.

Тестът бе минат с отлична оценка. Независимо от резултата на финала. Загуба в мача за трофея ще се приеме тежко от мнозина, но малко от тях реално разбират от футбол. От това, че постигането на високи резултати обикновено е плод на дълготрайни и целенасочени усилия. И че един мач, една загуба, една грешка не са фатални. Важна е посоката на развитие. А тя изглежда правилната.

Не се съмнявам, че в първия момент, в който БФС и ЦСКА по някакъв начин намерят административно решение за бъдещето на „червените”, ще има доста мераклии за позицията „старши-треньор”. Някои ще се ослушват, други ще „атакуват по журналистическия фланг”, трети ще „разиграват” с феновете. Няма лошо. Но просто си мисля колко нормално ще е Янев да получи истинския шанс… Времето.

„Нормално” и „български футбол” рядко се срещат в едно изречение. Но мечтите за професионална лига минават и през професионални решения на професионални ръководства на професионални отбори.

Времето ще покаже как ще се развие треньорската кариера на Янев. Той знае, че дори малка стъпка встрани от пътя, който е поел може да го извади от позициите, които гради в момента. В крайна сметка и други треньори са печелили важни победи, че дори и купи, пък седят без работа в момента. Всичко това си остава изцяло отговорност на Янев. На неговата съвест и неговия професионализъм.

А ние продължаваме да следим потока с лицензите, обвиненията, гаджетата на Гришо, фалшивия морал, криворазбрания патриотизъм и професионализъм…Иначе казано – тъпизъм!