Из Webit: Как бизнесът колонизира Космоса

Снимка: Петър Хаджиколев/Ureport.bg

Снимка: Петър Хаджиколев/Ureport.bg

Малки компании променят космическата индустрия из основи. Противно на разбиранията, това е изключително традиционна сфера, където – заради високите разходи и нуждата от минимален риск, се използват основно доказани технологии. Сега обаче частни корпорации започват да поемат инициативата и да променят представата ни за Космоса като място, запазено за държавните агенции. Това заяви инженерът и координатор на проекти на Европейската космическа агенция (EKA) Лук Диас по време на конференцията за дигитална икономика Webit Festival в София. Array

По думите му чрез различните частни инициативи човечеството вече поглежда към изследването на дълбокия Космос. В Европа всичко това се случва не само с частен капитал, а и чрез програми за публично-частно партньорство като тези на EKA.

Европейската космическа агенция има опит от 50 години и представлява 22 държави от Европейския съюз. Засега България е извън ЕКА, но наскоро Румъния стана част от нея.

Агенцията е с бюджет от €5.2 милиарда, има над 130 изобретения и 420 патента. Отскоро тя подпомага и стартиращи компании, като в момента работи с над 400 от тях – само през последната година те са се увеличили с цели 100. Освен с финансиране, ЕКА помага особено и със съвети от експерти за прилагането на космически технологии в ежедневието ни.

Добри примери за това сътрудничество са компании като Planet Labs, създала малки и много по-евтини и лесни за изстрелване комуникационни сателити. За разлика от големите изкуствени спътници, чиято стойност достига и до $500 милиона, сателитите на Planet Labs струват между $10 и $100 милиона. Те са по-лесни за поддържане и в случай на повреда могат просто да бъдат заменени с нов апарат.

Диас отбеляза огромната революция, която може да предизвикат компании като Blue Origin на Джеф Безос и SpaceX на Илон Мъск. Двете компании развиват технология за приземяване на първата фаза от ракетите носители. Така разходите по изстрелване на космически апарати могат да спаднат с до 60%.

В повечето западни държави достъпът до интернет се приема почти като даденост, а в България се радваме на едни от най-добрите онлайн скорости в света. Това обаче не важи за голяма част от планетата, където мрежата все още не е ежедневие за всички.

Нещата се променят, а по идеята за глобално покритие с интернет работят не само Facebook и Google. Това е мисия и на проекта One Web, който до 2018 г. трябва да изстреля 100 нискоробитни сателити, които да разпространят високоскоростна връзка по целия свят.

ЕСА е разработила и софтуера на мисията Екзо Марс, който помага на космическия апарат на Червената планета да взима решения при кризисни ситуации. Това се налага, тъй като връзката между Земята и Марс се забавя за повече от 20 минути.

Въпреки добрите примери за публично-частни партньорства, космическата и авиационната индустрия се превръщат все повече в терен за частен капитал. Доказателство за това е компанията Starburst на предприемача Франсоа Шопар. Тя търси стартиращи компании в тази сфера от цял свят и им помага да осъществят проектите си с начална инвестиция и експертни съвети.

От сцената на Webit Festival, Лук Диас защити тази тенденция с факта, че дизайнът на пътническите самолети почти не се е променил от 60-те години досега. Причината е тежката регулация и съображенията за сигурност, които пречат на десетки млади предприемачи с идеи да се наложат. Тази тенденция може да се обърне с навлизането на повече частни инвеститори, които да помогнат тези идеи да се превърнат в реалност.

„За радост през последните няколко години видяхме няколко пионери – SpaceX, Skybox, UGO, Expliseat. Преди години, когато Илон Мъск започна компанията си, големите играчи се шегуваха с него. Цената на SpaceX днес е $12 милиарда. Expliseat е екип от 10 души, но успяха да изобретят най-леките седалки в историята, да ги лицензират и да ги продадат за по-малко от година и половина“, отбеляза Шопар.

Той разказа, че в Starburst Accelerator се работи с над 300 стартъпа от целия свят. Сред тях e JETMAN на швейцареца Ив Роси, който създаде ракетен костюм и полетя с него над небостъргачите в Дубай.

Инициативата Flike опитва да създаде летящ мотициклет, подобен на джетовете, използвани от империята в „Междузвездни войни“. Urban Aerodinamics и Lilium Aviation работят по летящи автомобили, сякаш излязли от лентата на „Петия елемент“, а Aerion Corporation опитва да създаде свръхзвуков пътнически самолет, подобен на спрения от полети „Конкорд“.