Властите в Рио чистят клоака преди Световното

Снимка: EPA/БГНЕС

„Великолепният град“ на Бразилия ще бъде домакин на поне 400 000 туристи по време на Световното първенство по футбол, което започва след по-малко от месец. Има нещо, което посетителите едва ли ще успеят да избегнат, било то на път към летището или на плажа – човешки фекалии.

В Рио едва 40% от отходните води се преработват, останалите се озовават в градските реки, лагуните, плажовете и залива. Освен това всеки ден между 80 и 100 тона боклук отиват в живописния залив Канбера.

Правителството планира да изчисти залива преди Олимпийските игри през 2016 г., което е наложително, предвид факта, че в Олимпиадата се включват и водни спортова. Но кариоките, както са познати местните жители на Рио, продължават да съжителства с този проблем от десетилетия.

Истинска тоалетна

Пристанището на Рио де Жанейро. Снимка: Wikipedia

Ужасната канализация има въздействие върху екологичната картина на целия град. Биологът Марио Москатели, който следи водните басейни около Рио в последните десетилетия нарича залива „истинска тоалетна“. (Впрочем, проблемът с „кафевите бомби“ в морските води е познат и по българското Черноморие – заради липсата на пречиствателни станции.)

„През последните 20 години над един милиард долара са профукани в опити да се почисти Гианабара, но екологичната деградация само се засилва“, твърди ученият.

Той е попадал на всевъзможни предмети, плуващи във водата. Сред „находките“ му са канапе, деформирана риба и мъртва костенурка в автомобилна гума. Биологът казва, че дори в най-лошите си кошмари не е предполагал, че бразилските власти биха допуснали това да се случи с уникалната природа на страната.

Според последните измервания на Държавния институт за околната среда (INEA), 12 места, включително плажовете в Зона Сул – дом на най-богатите и привлекателни за туристите квартали, не са безопасни за плуване, заради лошото качество на водата.

Проспиване на проблема

Снимка: EPA/БГНЕС

В Рио проблемът с канализацията се простира отвъд класовото разделение. Липсата на преработване на отходните води означава, че фекалиите от луксозните квартали също отиват в градските водоеми и плажове. Изследване на INEA през май показва, че плажовете в най-скъпия квартал в Бразилия – Леблон, също са негодни за плуване.

Жителите на фавелите обаче са изправени пред сериозни проблеми със замърсяването всеки ден. Но това не засяга само най-големия град в страната. Според доклад на Amnesty International, над 200 млн. бразилци са лишени от канализация.

Проблемът датира още от 17 век. По време на колониалния период, роби, известни като „тигри“ – заради петната от изпражнения по кожата си, отговаряли за изхвърлянето на фекалиите на богатите в градските водоеми.

Местният общественик Жозе Мартинс де Оливейра, израснал в най-голямото гето в Латинска Америка – Рочина, твърди, че който и да спечели предстоящите президентски избори през октомври, е длъжен да инвестира именно в канализация.

В момента средствата, необходими за осигуряване на нормални санитарни условия за местните, са предвидени за кабинков лифт за $723 милиона.

Според Оливейра, инвестициите в канализация са много по-необходими, тъй като ще намалят цялостните разходи на здравната система. За сметка на това поддръжката на планирания лифт ще струва над 1 милион долара годишно.

Предвид предишния опит с финансирани от държавата проекти, той не таи големи надежди проблемът да бъде решен скоро. „Борбата ни е по-скоро за нашите деца и внуци“.

Опасности за здравето

Снимка: EPA/БГНЕС

Здравословните проблеми от липсата на канализация са сериозни. Затова и хепатит А е толкова често явление в Рио, както и други инфекциозни болести.

„В Рио, като отивате на плаж, значи отивате в канализацията“.

Постоянното излагане на отходни води е огромен проблем. Лекарят Иви Таварес, който работи в Рочина обяснява, че фекалната маса причинява не само кожни заболявания, но и стомашно-чревни.

Откритите канали означават, че местните могат да стъпят в тях всеки ден и рискуват да пият замърсена вода. Освен това съществува риск от преливане на каналите по време на дъждове. Децата, които си играят в близост до тях, са изложени на непрекъснат риск от зарази.

„Липсата на нормални санитарни условия в Рио е символът на неравенството, което е огледало на случващото се в Бразилия“, казва лекарят.

Какво правят властите

Президентът на Бразилия Дилма Русеф и нейният предшественик Луис Игнасио Лула да Силва. Снимка: EPA/БГНЕС

Хората, занимаващи се с неволите с канализацията, ги определят като „невидим“ проблем, който не носи политически капитал. Което означава, че не е такъв приоритет за властите.

Праз април управляващите обявиха, че орязват бюджета за почистване за Олимпийските игри с близо 95%, което значи, че от предвидените 1 млрд. долара са останали едва 51 млн. долара.

Проектът включва финансиране на лодки, които да събират боклуците и екологични бариери, които да препречват потока им към плажовете. Но не предвижда подобряване на канализацията.

„Има две екологични битки в Рио. Първата е да се гарантира, че властите ще направят това, което обещаха. Втората е да настояваме, че направеното няма да се изостави отново“, казва биологът Москарели.

Сблъсквайки се с това предизвикателство, активистката група Meu Rio (Моят Рио – б.р.), води кампания, която настоява за 100% канализация в града. Макар много кариоки да осъзнават важността на проблема, той не е приоритет за политиците, които обещават решения от десетилетия.

Усилията наистина са бавни – най-голямата централа за преработка на отпадни води действа на едва 50% от капацитета си, а новопостроената все още не позволява разрешение за работа.

„Когато обществото се мобилизира, правителството започва да работи. Този проблем не е въпрос на технология или пари, а на липса на воля“, завършва Москарели.