Албанците, които искат да са българи, за да са европейци

Всяка седмица в северния aлбански град Кукъс група пътници се качва на миниван, отправяйки се на осемчасово пътуване до София.

Още по темата:

Пътниците, всички от региона Гора на границата между Косово и Албания, принадлежат към малцинството горани и се надяват да се сдобият с български паспорти в българската столица. А паспортът, надяват се те, ще им позволи да живеят в Европейския съюз, пише Balkan Insight.

Собственикът на микробуса, който е член на същото малцинство от село Запод, е надушил бизнес възможност с нарастването на интереса на гораните към българското гражданство. И решил да създаде редовна връзка между Кукъс и София, вземайки по 60 евро за пътуването.

„Тръгвам вечерта и пристигам в София рано сутринта“, казва шофьорът, T. Байрактари.

След това пасажерите му се регистрират в някой от кварталите на София, което е условие за получаване на гражданство, разказва той.

България може да е с най-ниския стандарт на живот в ЕС, но получаването на българско гражданство се е превърнало в голямата цел за много от членовете на горанската общност в Североизточна Албания.

Районът Гора в Албания се състои от девет села, чиито жители говорят славянски език, близък до македонския и българския.

Смята се, че гораните са се заселили в района между 11 и 13 век. Твърди се, че те са били богомили – християнска секта, появила се по време на Първата българска държава. Думата По-късно те приели исляма, но запазили славянската си реч.

Двуезичната общност наричат област Гора свой дом от векове. В последните две десетилетия обаче тя е изкушена от предложения за гражданство от съседните държави.

В началото на деветдесетте години Сърбия се опита да претендира, че горяните са сръбско малцинство, отчасти защото те също живеят в Косово, която Сърбия тогава се бореше да запази в свое владение.

Македония също предложи гражданство на гораните. Българите бяха следващите. Но тяхната оферта предизвика далеч по-голяма миграция.

И гораните не са в положението на онези 60 000 албанци, потърсили убежище в държави от ЕС, като Германия през 2015 г. С българските си паспорти те успяха да започнат нов живот в ЕС, без главоболията на търсенето на убежище, с което се сблъскват обикновените албанци.

Съгласно Закона за българското гражданство, български паспорт може да бъде придобит на база мястото на раждане, натурализация или произход.

Един от ключовите документи по пътя на желаещите българско гражданство е членството им в малцинствената асоциация „Просперитет Голоборда“.

Редица горани разказват пред изданието, че заявленията за българското гражданство са станали популярни през 2012 г. Въпреки това първите кандидатствания били сметнати за невалидни и гораните били принудени да кандидатстват наново.

„Но когато новото правителство на премиера Бойко Борисов взе властта, шансовете за получаване на български паспорт станаха по-големи и времевата рамка се съкрати“, казва E. Нуредин, родом от село Оршеке в област Гора.

Едно спорно малцинство

Исканията на България Албания да признае гораните като етническо българско малцинство предизвикаха дебат в този малък двуезичен ъгъл на Северна Албания.

Някои албанци виждат в тези искания опити на по-богатите съседи на страната да „създадат“ малцинства в Албания.

Според един албански историк – аматьор, изследвал района на Шищевец и общността горани, българската претенция за тази общност се основава на идеята, че през 11-ти век торбешите, както още се наричат горанит, последните останки от богомилството – били заточени там.

Въпреки това, независимо от историческите съображения, изборът на много от жителите на Гора да кандидатстват за българското гражданство изглежда се задвижва от чисто прагматични причини. За тях това е начин да се измъкнат от бедността в една от най-бедните райони на Албания.