Президентче, президентче, я кажи кого обичаш ти?

©EPA/БГНЕС

По какво си приличат България и САЩ? И в най-могъщата в света, и в най-бедната и корумпирана държава в ЕС президентът е партийна функция – не може да има държавен глава без подкрепата на най-голямата (управляваща) партия. Array

На партийния форум на ГЕРБ в НДК вчера премиерът и лидер на управляващата партия Бойко Борисов призова „да се намери друг начин за издигане и избиране на президент“.

„Не мога да разбере защо ни питат кого ще издигнем, като на другия ден той се разграничава от нас и това се води най-голямото му предимство. Как ще се разграничи, като е един от нас?“, попита Борисов, който бил в голяма дилема как да постъпи.

Ясно е, че „надпартийна“ кандидатура не може да има. „Надпартийността“ в България се изразява в това да качиш кукла на кокили.

Това е нещо като любимата формула на Георги Първанов – и кметовете – „независим кандидат, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от…“.

Вариант е сформиране на широка коалиция по интереси – „пришиване“ към ГЕРБ на още няколко партии. Патриотичният фронт вече изяви желание да подкрепи кандидат-президентска двойка на ГЕРБ. А АБВ оферира на ПФ…

Но реплика на управленската формула в президентските избори едва ли ще има.

Ясно е, че президентът Росен Плевнелиев би бил удобен за целта. На практика Плевнелиев никога не е създавал проблеми на ГЕРБ в мандата си. Той винаги е бил умерено критичен – без да прекалява, мълчал си е – когато трябва, и е поддаквал, при належаща нужда. А как само е притихнал сега…

В този смисъл някои анализатори го смятат за най-удобната кандидатура за Борисов и ГЕРБ.

Ясно е, че Бойко Борисов няма да подкрепи издигане на кандидат, който би го засенчил по харизма и способности. Иначе как би изпъквал? Такъв би бил Димитър Николов, кметът на Бургас.

Ясно е, че левицата може би няма да има един общ кандидат. Това, което ще имаме останало от БСП след конгреса, трудно ще излъчи силна кандидат-президентска двойка. И този път Стефан Данаилов не е в състояние да спаси положението.

А все едно трябва да имат свои кандидати – за едната партийна чест.

Ясно е, че ДПС вече няма да са вторият по значимост фактор за избор на президент – след управляващата партия. Разцеплението при тях заради ДОСТ вече не ги прави толкова голям акционер на партийния пазар.

Но който и да е президентът, той е безопасна игла като възможност за правене на политика. Неговата сила е в назначенията в регулаторните и съдебни органи, където има квоти – и може да… „допълни“ управляващите и тяхната кадрова политика.

Така че независимо какви ги говори Борисов по партийни мероприятия, преди клетвата в парламента трябва да се закълне във вярност на партията – тая, дето ще го качи на кокилите.