2500 сателита нужни за безкрайна енергия на Земята

Снимка: НАСА

Едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени в 21 век, е въпросът с енергията. Как да генерираме достатъчно от нея и как да я произвеждаме най-евтино, при това с минимум вредни странични ефекти? И разбира се – как да я отведем до потребителите? Array

Отговорите на тези изключително сложни въпроси трябва да са особено креативни. Точно като устройството, което е разработила Инициативата за слънчева енергия в Космоса (Space Solar Power Initiative – SSPI) – съвместна инициатива на университета „Калтек“ и една от водещите компании в сферата на отбранителните технологии Northrup Grumman.

Университетът „Калтек“ е едно от емблематичните места за американската наука. Дал е на света 31 лауреати на Нобелова награда, а в него са водили лекции имена като Линус Паулинг, Ричард Файнман и дори Алберт Айнщайн. Според изследване от 2007 г. студентите в „Калтек“ учат средно по 14 часа на ден.

„Това, което предлагаме, макар да звучи дръзко, е да разработим технология, която ще ни позволи да построим най-големите космически структури в историята“, казва професорът и член на SSPI Хари Атуотър.

Идеята за излъчване на слънчева енергия към Земята от Космоса е гениална, проста и може дори да проработи, стига да получи нужната инвестиция и финансова подкрепа. Екипът на SSPI е разработил модулен подход към технологията си, така че да гарантира ниски разходи и ефективност на инвестицията.

Базовият компонент е „мултифункционалната плочка“ – лек, фотоволтаичен сегмент с размери 10 на 10 сантиметра и дебелина едва 3 сантиметра. Всяка плочка тежи само 0.8 грама, но когато 400 от тях се сглобят в панел, а на един сателит се монтират 900 панела получаваме т. нар. „килимен спътник“. Голямото му предимство е, че той може да бъде сгънат и изстрелян от малка ракета. След като са изведени в орбита на Земята, те се разпъват до пълния си размер.

Учените искат да изстрелят 2500 подобни сателита, които да летят в близка формация и да образуват фотоволтаична повърхност от 9 квадратни километра. Всяка от плочките е способна да превръща слънчевата енергия в предаваема радио енергия, която ще се изстрелва от орбита и ще се получава на Земята.

Най-хубавото на тази система е, че тя не се нуждае от скъпа енергийна инфраструктура. Това означава, че отдалечените и бедни региони, които не са изградилии основата за електроснабдяване, лесно могат да получат достъп до космическа енергия. Прости антени и станции за получаване могат да се окажат всичко, което е нужно.

Междувременно леките плочки, които се произвеждат изключително евтино, означават, че космическите системи ще могат да се строят с много по-голяма площ. Стандартните щети по апарата, причинени от слънчеви изригвания, микрометеорити и износване могат да извадят от строя няколко плочки, но това няма да е катастрофално за цялото устройство.

Концепцията със сигурност е интересна и заслужава инвестицията. С достатъчно интерес и мобилизация от страна на електронната промишленост и космическата индустрия, това може да се окаже бъдещето на световната енергетика.