Подкрепата за динковците е среден пръст към държавата

Снимка: БГНЕС

Когато държавата не си върши работата, по-добре да я свърши някой друг вместо нея. До този извод изглежда са стигнали повече от половината българи. Или поне това сочи публикуваното днес социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, според което близо 55 на сто от анкетираните граждани са изказали пълна или частична подкрепа за „гражданските арести“ на бежанци. Array

На пръв поглед тази статистика изглежда апокалиптично, но в действителност е породена не от това, че българинът е тъмен балкански субект с фашизоидни наклонности. Напротив, в моменти на криза хората у нас многократно са показвали, че са способни на съпричастност и помощ към слабите и изстрадалите.

Можем да сме сигурни, че огромна част от тези 55% биха предпочели сигурността им да бъде гарантирана от човек в униформа, а не от бургаска батка.

Всъщност теория и практика показват, че когато хората нямат доверие на държавата и нейните институции, те се обръщат към частни лица, които да ги изземат. И това очевидно важи не само в сферата на икономиката, но и в тази на сигурността.

Отрядите за „защита“ от бежанците далеч не са българска измислица. Такива се появиха във Финландия, Германия и редица други държави от мечтаната за мигрантите Северна Европа. А причината е, че гражданите не се чувстват защитени от институциите, които трябва да отговарят за тяхната безопасност.

В няколкото години от началото на бежанската криза водещите политически фигури в Европа показаха трайна неспособност да стигнат до единно решение на проблема, като се лутаха от краен либерализъм до игра на страх с избирателите и издигане на огради по вътрешни граници на блок, в който пътуването поне на хартия трябва да бъде свободно.

Назад не останаха и управляващите, които по традиция трудно задържат политическа позиция за повече от едно денонощие. По въпроса с бежанците обаче последните две правителства чупят всякакви рекорди по лабилност, а на моменти действията им дори граничат с шизофрения.

От най-малко две години слушаме как властта бори нелегалната миграция с всички сили, но оградата по границата за десетки милиони левове, започната „спешно“ и без обществена поръчка, продължава да не е построена. Разбира се, същите обещания за активна борба с всички сили слушаме и за други незаконни дейности – като например трафика на наркотици и този на контрабандни цигари.

Може би и тук силите на МВР не стигат, а може би желанието. Факт е, че изведнъж границата на България се стори твърде дълга на властта, а полицаите твърде малко – нищо, че сме първи в Европа по ченгета на глава от населението.

Премиерът хем подкрепи по презумпция незаконните отряди за граждански арести, хем ги призова да действат в рамките на закона. И това говорене на ангро просто се е превърнало в стил на властта.

От поне година и половина слушаме, че правителството осъжда категорично нелегалното преминаване на държавната граница, а министри един през друг призовават бежанците да минат законно – през ГКПП. Никой обаче не се отсрами и не каза, че това на практика е невъзможно, защото турските гранични полицаи дори нямат право да пуснат мигрантите до българската граница заради липса на виза за влизане в ЕС.

Ако правителството наистина иска уважение към институциите и Гранична полиция, на първо място трябва да не оставя служителите си да мръзнат в импровизирани палатки вече втора година и да показва в колко трудни условия работят, когато някой премиер от Запада реши да ни посети. (Абе тия 50 „джипки“, дето Камерън обеща, къде ги?)

Обясненията, че пари няма, някак издишат, особено на фона на злоупотребите, които неизменно съпътстват дейността на Държавната агенция за бежанците през последните години. Поредното разкритие на Генка Шекерова за Нова телевизия показа, че Агенцията се подготвя да изхвърли над 5 тона малотраен телешки колбас с изтекъл срок на годност, купен на цени над пазарните.

На фона на безкрайните приказки за стабилност управляващите трябва да вземат тежкото решение да свършат това, за което им плащаме с данъците си, или да паднат жертва на все по-голямото недоволство от липсата на „видими резултати“ по границата.

Защото работодателят им този път може да реши да покаже среден пръст не само в социологическите анкети, а и на избори.