Пътуваме до звездите със "смартове"

Пътуваме до звездите със „смартове“

©EPA/БГНЕС

Обявеният тази седмица план за изпращане на флотилия от малки и задвижвани от светлината космически кораби до най-близката съседна звезда, Алфа Кентавър, е знак, че совалките на бъдещето няма да превозват голям екипаж, както във фантастичните филми, пише Боб Макдоналд за CBC News. Ако искаме да стигнем далеч бързо, трябва да заложим на малките кораби, както със „смартовете“ при колите. Array

Планът Breakthrough Starshot е финансиран от милиардерите Юри Милнър и Марк Зукърбърг и се радва на подкрепата на астрофизиците Стивън Хокинг и Фрийман Дайсън. Учените са работили по подобен проект на име „Дедал“ през 70-те години.

За разлика от „Дедал“, или огромните космическите кораби от фантастиката, като „Ентърпрайз“ от „Стар Трек“, превозващи стотици хора, новият проект предвижда флотилия от малки превозни средства. Всяка от тях е широка едва няколко сантиметра и ще се носи в Космоса с помощта на мощен лазерен лъч.

Този страшно лек кораб може да развие до 20% от скоростта на светлината и да достигне най-близката звезда до Слънцето само за 20 години.

Предизвикателствата пред тази концепция не са малко – трябва да се създаде най-мощният лазер в света, да се насочи към небето, да се уверят всички, че това не е оръжие, както и че високоскоростният кораб няма да бъде унищожен от преминаващ звезден прах. Идеята да пратиш нещо толкова малко толкова надалеч има доста достойнства.

Космосът е толкова обширен, че ако искаш да отидеш някъде отвъд слънчевата ни система, трябва да пътуваш неимоверно бързо.

В противен случай ще отнеме по-дълго от човешкия живот, за да стигнеш. А когато говорим за скорост, малките и леки предмети консумират много по-малко енергия за придвижване, отколкото големите кораби, които трябва да действат като космически колонии, за да поддържат екипажа жив по време на пътешествието.

Могат да се пратят и много от малките кораби, така че ако някой от тях бъде изгубен, мисията да успее. Голям кораб означава да заложиш всичко на един кон.

Другата причина да се предпочете малкото е здравето на екипажа.

Астронавтите, като Скот Кели, който прекара цяла година на борда на Международната космическа станция (МКС), са пример за това, че космическите пътешествия ще са тежки за човешкото тяло.

Костите губят калций, имунната система се понижава, възможни са и проблеми с очите. Към това трябва да добавим и психологическия стрес от живота в кутийка, далеч от семейството, приятелите и природата за дълго време.

От здравна гледна точка планирането на пътешествие, което ще отнеме десетилетия, няма смисъл. Вместо това можем да изследваме космоса от разстояние с миниатюрни машини, оборудвани с изкуствени версии на сетивата ни.

Така че, докато не бъде изобретен начин за пътуване по-бързо от скоростта на светлината, което засега противоречи на законите на физиката, междузвездните кораби ще са малки.

Това обаче повдига въпроса дали други цивилизации на различни планети не са стигнали до същия извод. Възможно ли е да има флотилии от миниатюрни извънземни кораби, скитащи измежду звездите, които са толкова малки, че телескопите ни не могат да ги засекат.