Смъртта на Европа е силно преувеличена

Напишете в Google „срив на Европейския съюз“ (European Union Collapse – б.р.) и ще получите около 32.6 милиона резултата. В интернет изобилстват пророчества за икономически тревоги, бежански орди, тероризъм, хранични огради, негодувание срещу Германия, упоритата Великобритания, руската войнственост и безразличеието на Америка. Апокалиптичният списък продължава, а според него ЕС ще се раздроби на регионални блокове – или в най-лошия случай на 28 национални държави, пише Джеймс Нюджър за Bloomberg. Array

Разбира се, в историите за края на ЕС има елементи на истина. Гражданите на Великобритания може да решат да напуснат блока на референдума през юни. Нови сътресения могат да накарат Гърция да напусне еврозоната.

В същото време множеството отговорности на страната могат да засилят антиевропейските настроения в Германия – най-голямата и геополитически силна държава в блока с население от 500 милиона души, която в последните години играе ролята на негов пазител.

Често обаче пророчествата казват повече за пристрастията на прогнозиращите и влечението на медиите към негативизма. Повечето прогнози разиграват седем мрачни сценария за бъдещето на ЕС, като задължително поне един от тях е апокалиптичен.

Roubini Global Economics оценява вероятността ЕС да не запази сегашната си форма до 2025 г. на 40%. Това звучи разумно, предвид факта, че Великобритания скоро може да напусне, с което да изкуши други да я последват. В същото време обаче запазването на съюза също е оценено на 40%, а вероятността блокът да става все по-близък, обединен около фискално интегрираната еврозона е 20 на сто.

История на войни

Главният автор на прогнозата на Roubini казва, че не е специалист по апокалиптичните прогнози, макар да вижда сериозни рискове като възможността за напускане на Великобритания, запечатването на вътрешни граници, германската лидерска криза и невъзможността на Европейската централна банка да възстанови икономиката.

„Въпросът не е дали всичко ще отиде в канала. Прогнозата ни описва диста конкретно каналите, които могат да доведат до намаляване на функционалността на ЕС и евентуалното му разпадане“, казва той.

Проблемът с прогнозите за атомизация е, че те изискват отделянето не на една, а на всички 28 държави, както и отказването от еврото на 19-те страни, които го използват. Дори най-заклетите противници на ЕС не очакват това да се случи. След като бъдат разединени, 28-те страни членки ще трябва да уредят отношенията си в континент, който генерира брутен вътрешен продукт от $17 трилиона – почти колкото този на САЩ.

Очевидно е, че крайният резултат би бил нещо много близко до сегашния Европейски съюз, който макар и задръстен от бюрокрация е по-добър от всяка алтернатива, през която Европа е минавала в изпълненото си с войни минало.

Публичната подкрепа за еврото, единния пазар и вътрешната мобилност е стабилна. Макар проучвания от ноември да показват, че 55% от европейците не вярват на ЕС, цели 66 на сто от тях нямат доверие на националните си правителства.

Призрачен съюз

Всичко това оставя възможността за създаване на „призрачен ЕС“, който съществува формално, но не функционира. Анализаторът на Stratfor Марк Флеминг-Уилямс прогнозира, че твърдото ядро около Германия и Франция ще засили връзките си със Скандинавия, Североизточна и Централна Европа.

Ако Великобритания остане в ЕС, тя ще си сътрудничи основно с Ирландия, каквото ще се случи и с Испания и Португалия, докато Италия ще се скрие уютно зад Алпите и ще се изолира от вътрешните дела в блока.

Според него през следващото десетилетие френско-германският блок ще устои. „Има силни геополитически причини Франция и Германия да останат обвързани. Това са трите войни през 70-те години преди 1945 г. Този период не е толкова далечен, така че съображенията продължават да са силни“, обяснява той.

Футурологията с апокалиптични елементи не е запазена само за частния сектор. Институциите правят същото, а резултатите варират от армагедон до нирвана. През 2012 г. изследователския отдел на Европейската комисия публикува играта „Global Europe 2050“, която разиграва варианти от фрагментация до ренесанс на съюза.

Вярност към ЕС

Документ на ЕК от 1999 г. очерта перфектното бъдеще на конкурентния социален пазар в Европа, но предупреди, че трансграничната престъпност, тероризмът и неограничената миграция могат да попречат за развитието на съюза. Междувременно тези неща се превърнаха в ежедневно напомняне за лошите страни на глобализацията.

Сега авторът на този документ Анна Мичалски сега е професор в университета „Упсала“ в Швеция. Според нея атаките срещу ЕС са лесни, защото никой няма вродено чувство за вярност към него.

По думите ѝ ЕС е основан и изграден от няколко прозорливи лидери, а очевидно нещо, което е построено, може да бъде и разрушено. Значително по-трудно е дезинтегрирането на националната държава, но не и невъзможно.

Великобритания беше на косъм от напускане, когато Шотландия проведе референдум за отделянето си от кралството. Има сериозни подозрения, че проевропейските шотландци могат да поискат да се върнат в ЕС, ако Лондон реши да го напуснае. Това би създало ироничната ситуация, в която Великобритания се разпада, преди ЕС.

Бившият ръководител на Шотландксата национална партия Алекс Салмънд е категоричен. Ако Европейският съюз вече не съществуваше, всички щяхме да опитваме да го създадем.