Властта реши да се забърза по киберсигурността

Свиканият днес от президента Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) препоръча на парламента да разгледа приоритетно промените в Закона за електронното управление, а на правителството – да приеме националната стратегия за киберсигурност до 2020 година. Array

В края на ноември 2015 годинта Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 4 държави, които се бавят с въвеждането на Директивата за атаките срещу информационните системи от 2013 в в националното си законодателство. Другите страни са Белгия, Гърция, Ирландия и Словения.

Страните членки трябваше да са транспонирали изцяло директивата до 4 септември 2015 г. Директивата въвежда редица общи европейски правила в подкрепа на борбата срещу киберпрестъпленията и по-конкретно мерки срещу масирани атаки срещу информационните системи.

Има изтичане на лични данни на български и чужди граждани. Страната ни не разполага с добри секторни политики, използва остарели системи и изостава от изискванията на Европейския съюз и НАТО за киберсигурност. Консултативният съвет по национална сигурност препоръча на законодателната и изпълнителната власт:

Народното събрание да разгледа приоритетно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, в който е предвидено създаването на държавна агенция „Електронно управление“ и държавно предприятие „Единен системен оператор“.

Второ – Министерският съвет приоритетно да приеме националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 20-20“ след анализ на предложенията от широкото обществено обсъждане.

Министерският съвет да осигури целево необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура, за реализиране на мрежовия модел за споделяне на информация, взаимодействие и координация между организациите с основни отговорности за киберсигурността в държавата.

Министерският съвет да организира и проведе до края на 2016 година национално учение по киберустойчивост за тестване на основните елементи от националната стратегия за киберсигурност.

Министерският съвет да задължи всички държавни институции да информират своевременно отговорните за противодействие служби за извършваните срещу тях кибератаки.

Има препоръка и към Министерството на отбраната – да ускори изграждането на оперативен център за киберотбрана, съгласно плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година.

Премиерът Бойко Борисов също защити днешните решения на Консултативния съвет при президента:

„Мерките никога не могат да бъдат достатъчни в тази сфера, защото първо революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира и адекватна хакерска атака по тях. Факт е, че в Турция, в Съединените щати, в Германия, в знакови организации, правителства, в техните данъчни служби изтичат милиони лични данни на хора. Това показва, че дори и най-защитените са уявими. Това ни най-малко не променя нашето желание, така че ще се стараем максимално адекватно да си защитаваме системите“.

Нов регламент за защита на личните данни ще действа от средата на 2018 година, съобщи пред БНР Цанко Цолов, който е член на Комисията за защита на личните данни. Той ще забранява на организациите да използват данните ни за цел, която е различна от услугата, заради която сме ги предоставили:

„Използвайки нашата кредитна карта ние сме обявили, че данните от нея ще бъдат използвани за това лице при извършване на банкова транзакция. Да, но някой може да използва тази банкова карта и да каже: добре, това лице се намира някъде. Ето, ние сме обявили, че използваме картата за едно, а получаваме съвсем друго, правим един съвсем друг профил, който не сме обявили на лицето.“

С новия регламент биометричните данни се определят като „чувствителни“. При НЗОК използването на биометриката е с цел да не се съхраняват биометричните данни. Да се ползват само в момента на идентификация, да няма запис на биометриката, да се получава код и този код по никакъв начин да не позволява възстановяването, обратното възстановяване на биометричните данни, обясни Цолов.