Обама призна липсата на план за Либия за най-голяма грешка

©EPA/БГНЕС

Липсата на подготовка за последиците от свалянето на бившия либийски лидер полк. Муамар Кадафи е най-голямата грешка в мандата на президента на САЩ Барак Обама. Това призна самият той в интервю за Fox News.

Още по темата:

По думите му обаче намесата на САЩ и съюзниците им в Либия е била правилна. По време на въстанието срещу Кадафи през 2011 г. бяха извършени бомбардировки, чиято цел беше да бъде предпазено цивилното население.

Но след свалянето на бившия либийски лидер в страната настъпи хаос – властта беше взета от враждуващи милиции, а в Либия бяха сформирани два парламента и две правителства.

Джихадистката организация, завзела големи части от Сирия и Ирак, „Ислямска държава“, също успя да стане фактор в северноафриканската държава, която се превърна в основна отправна точка за мигрантите по пътя им към Европа.

Правителство на националното единство беше подкрепено от ООН по-рано този месец, но то все още не е поело контрол.

Лидерът на фракцията, управляваща Западна Либия, заплаши да изправи пред съда всеки негов министър, който сътрудничи на подкрепения от ООН кабинет.

През 2012 г., когато държавен секретар беше Хилари Клинтън, срещу американското посолство в Бенгази беше извършен атентат. По време на атаката загинаха четирима американци, включително посланикът Крис Стивънс. Това бе първият посланик на САЩ, загубил живота си по време на служба от 1979 г. В деня след атаката при втори удар срещу квартира на ЦРУ загинаха и двама агенти на службата.

Не за първи път Обама споменава Либия със съжаление. Миналия месец той заяви пред списание The Atlantic, че операцията в страната е минала достатъчно добре, но въпреки това в държавата е бъркотия.

Във въпросното интервю американският президент разкритикува Франция и Великобритания, и в частност премиера Дейвид Камерън затова, че станал „разсеян“ след военната намеса.

Това беше рядък случай на критика между толкова близки съюзници, който разгневи „Даунинг стрийт“.

Пред Fox Обама посочи „спасяването на икономиката от голямата депресия“ като най-голямото си постижение. По думите му най-добрият ден от президентството му е бил при прокарването на здравните реформи. За най-лош той обяви масовата стрелба в училище „Санди Хук“, а по-рано не скри разочарованието си от провала да наложи по-стриктни изисквания за притежание на оръжие.