И "Ислямска държава" е с корени в Панама

И „Ислямска държава“ е с корени в Панама

В поемата си от далечната 1910 г. британският писател и журналист Ръдиард Киплинг казва, че голямата тайна на Хеопсовата пирамида е, че нейният строител е прецакал владателя Хеопс с поне няколко милиона.

Посланието на Киплинг е, че корупцията винаги е с нас и това не се е променило особено през вековете. В тази констатация има известна истина, но размерите на корупцията са от огромно значение. Именно това би открил Хеопс, ако беше опитал да построи собствената си гробница в съвременен Ирак, вместо в Египет.

Тогава проектът му би струвал милиарди, а не милиони. И най-вероятно щеше да завърши като огромна дупка в земята, вместо като сграда, наподобяваща дори малко пирамида, пише дългогодишният кореспондент в Близкия изток Патрик Кокбърн в статия за британския в. Independent. Array

Преди три години бях в Багдад след проливен дъжд и шофирах с километри през улиците, които бяха изчезнали под сив поток от отпадни води. По-късно питах съветника на Министерството на водните ресурси Ширук Абаячи защо се случва това, а той ми отговори, че от 2003 г. насам за изграждането на новата канализационна система на столицата са похарчени над $7 милиарда. Проблемът е, че каналите или не са завършени, или са изградени изключително лошо. Тя заключи, че за всичко това е виновна корупцията.

Всеки, който обсъжда „Панамските досиета“ (#Panamapapers) и дейността на адвокатската кантора „Мосак Фонсека“ (Mossack Fonseca), трябва да помисли за крайната дестинация на седемте милиарда, които не са били похарчени за дренажната система на Багдад.

Със сигурност има много подизпълнители, които са изкарали пари от тази огромна сума, но подозрението ми е, че част от нея се е оказала в офшорни финансови центрове, където парите се крият, за да се превърнат в легални активи.

Няма очевидна връзка между разкритията от Панама, възхода на „Ислямска държава“ и войните, които разкъсват най-малко девет държави в Близкия изток и Северна Африка. Но тези три неща са тясно свързани, защото управляващите елити, които изливат богатство в офшорни зони и чуждестранна собственост, губят политическо доверие.

Никой обикновен афганистанец, иракчанин и сириец не би се сражавал за управник, който смята за мошеник. От решаващо значение за успехите на „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и талибаните в Ирак, Сирия и Афганистан не са тяхната сила и популярност, а слабостта и липсата на такава на правителствата, срещу които тези групировки се противопоставят.

Киплинг е бил прав – винаги е имало корупция. Но от началото на 90-те години корумпираните държави често мутират в клептокрация. Управляващите фамилии и тесните кръгове около тях взимат все по-голям дял от икономическата торта.

В началото на века в Сирия например, селското население и бедните граждани вече не се радваха на същите придобивки, които са получавали преди, при по-строг, но равноправен режим. До 2011 г. първият братовчед на президента Башар ал-Асад, Рами Махлуф, контролираше 60% от сирийската икономика, а състоянието му се оценяше на $5 млрд.

По-рано тази година в Ирак, финансов специалист, който пожела да остане анонимен, ми каза, че правителството на премиера Хайдер ал-Абади държи информация за корумпирани държавни служители, един от които е спечелил около $6 млрд. от злоупотребите си.

Опасността от това да се позоваваме на екстремни примери на корупция от екзотични и разкъсвани от войни държави като Ирак, Афганистан и Сирия е, че те може да изглеждат като събития, случващи се на друга планета. Но политическите и икономическите системи на Ирак и Афганистан бяха разработени под строгото ръководство на САЩ и техни съюзници като Великобритания.

Те са в полза на икономиката на свободния пазар, която увеличава социалното неравенство и облагодетелства богатите в западните държави, но в Кабул и Багдад означава, че всеки с власт има правото да краде.

Неолибералната икономика има много въпроси, на които трябва да отговори. Няколко дни след като „Ислямска държава“ превзе Мосул през юни 2014 г. бях в Багдад и попитах наскоро пенсионирал се генерал от Ирак защо многобройната и добре екипирана армия на страната беше победена толкова бързо и унизително. Той ми отговори, че обяснението е: „Корупция, корупция, корупция!“.

Генералът обясни, че злоупотребите са широкоразпространени и са започнали с изграждането на новата иракска армия от САЩ след свалянето на диктатора Саддам Хюсеин през 2003 г. Тогава американските командири са настояли храната и консумативите за армията да се осигуряват от частни компании.

Тези бизнесмени и висши офицери в армията скоро разбират, че ако правителството на Ирак е готово да плати пари за изхранването и оборудването на 600 мъже, а истинският им брой е 150, те могат да приберат разликата.

Схемата е толкова доходоносна, че до 2014 г. всички висши постове в армията се продават, а цената на подкупа, за да станеш полковник, достига $200 000. За генерал начело на дивизия пък трябва да се бръкнеш цели $2 милиона.

През годините често се говореше за сериозната корупция по върховете в Кабул и Багдад, но до промяна така и не се стигна. Грешка е обаче да мислим, че това е просто изходът от културата на корупция в Ирак и Афганистан. Най-корумпираните министри бяха назначени, а най-скандалните договори сключени, когато американските служители взимаха решенията в Багдад.

Целият бюджет за военни поръчки за $1.2 млрд. беше откраднат през 2004 и 2005 г., когато Министерството на отбраната на Ирак беше под американски контрол. Това повдига въпроси за компетентността на служителите, а и за това дали те не са имали тайна договорка с американските власти.

„Преди седем или осем години се притеснявах, че Ирак може да стане като Нигерия. В действителност обаче нещата тук са много по-зле“, ми каза бивш министър през 2013 г.

Като доказателство той ми посочи договор за $1.3 млрд., който министър е сключил с куха чуждестранна компания и с друга фирма, която вече е била във фалит. Това се случва в държава, в която 1/3 от работната сила е безработна. Ако се вземат предвид и хората, които не се трудят на пълен работен ден, безработицата достига над 50%.

Използването на офшорни финансови центрове от богатите елити в петролните държави и голяма част от останалия свят не винаги цели избягване на данъците, които те биха платили, ако оставят парите си у дома. В много случаи истинската цел е укриване на откраднати средства и превръщането им в легални активи.

Това може да се случи чрез купуване на имущество на места като Багдад, което обяснява факта, че цените в този опасен град са високи, отколкото в Лондон. По-безопасно обаче е да си купите имот в самия Лондон – нещо, което ще изисква услугите на компания като „Мосак Фонсека“, макар и те да са далеч по-легални от първоначалния източник на инвестицията.

„Панамските досиета“ дават поглед върху имената и механизмите, чрез които световните елити крият богатствата си и избягват данъците върху тях. Анализаторите очакват, че публичното отвращение от политическото статукво ще помогне на по-радикални лидери като Бърни Сандърс, който се бори да бъде избран за кандидат-президент на Демократическата партия в САЩ, и Джеръми Корбин във Великобритания.

Това, което те не виждат обаче е, че отдалечаването на интереса на елитите от този на държавите, които те управляват, вече е произвел провалени или провалящи се държави. Или още по-лошо – предизвикал е конфликти и кръвопролития в тях.

* Заглавието на статията е на Ureport.bg