Проба-проба да омекотим удара на Брюксел по фонд "Земеделие"

Проба-проба да омекотим удара на Брюксел по фонд „Земеделие“

Европейската комисия се очаква да наложи сериозни санкции на България за разходването на европейски средства по земеделската програма, които ще бъдат платени от бюджета – т.е. от данъкоплатците, съобщи БГНЕС. Точният размер се очаква да стане ясен идната седмица, когато в Брюксел трябва да пътува делегация от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“. Array

Екип на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и прокуратурата иззе вчера документация от централата на ДФ „Земеделие“ в София. Изпълнителният директор на фонда Румен Порожанов заяви, че не се притеснява от проверката. Случаят е поверен на най-добрите експерти, заяви премиерът Бойко Борисов.

Очаква се ЕК да наложи финансови санкции от стотици милиони евро за парите за т.нар. „селски туризъм“, които ДФ „Земеделие“ е разплатил през програмния период 2007-2013 г. Санкциите са заради установени нарушения и закупуване на луксозни возила, АТВ-та, мотори и дори плавателни съдове, които вместо за туризъм, били ползвани за лични цели от бенефициентите.

България ще понесе санкции и заради инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници, финансирани също по земеделската програма. Бюджетът е ощетен и заради наложените от Брюксел вече глоби за разходването на парите за публичност на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Причина за това са скандалните договори на две пиарки на земеделския министър от първия управленски мандат на ГЕРБ Мирослав Найденов. Едната от тях – Кристина Спасова, дори беше спомената в разговора, изтекъл през флашка, на премиера Борисов, Найденов и Николай Кокинов, тогава още премиер. По-късно Найденов се разведе и се ожени за Спасова.

(В края на септември 2011 г. Спасова напуска работата си на пиарка и регистрира фирма „Кей Ем Ком“, която печели нашумялата обществена поръчка за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони във Фейсбук и Туитър – 50 000 лева. В крайна сметка никой не беше наказан, след като скандалът за хиляди, дадени за страница във Фейсбук, се разшумя.)

Сред нарушенията, които ЕК отчита, е и дългогодишната липса на сертифициращ орган на програмата. Ключова роля за допуснатите нарушения има именно настоящия ръководител на ДФ „Земеделие“ Румен Порожанов. Той ръководеше разплащателната агенция в първия управленски мандат на ГЕРБ, а след като през 2013 г. бе освободен, активно работи като експерт към ГЕРБ.

През август 2014 г. Румен Порожанов бе назначен от президента Росен Плевнелиев за служебен министър на финансите. След като Владислав Горанов пое финансовото министерство в настоящия управленски мандат, Порожанов отново оглави ДФ „Земеделие“.

В служебния мандат на Порожанов като финансов министър и на Васил Грудев като служебен министър на земеделието (сега заместник-министър) стана ясно, че двамата, заедно с Иван Капитанов, началник на кабинета на служебния министър на земеделието през първата половина на 2014 г. са имали съвместно участие в НПО – Сдружение „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“.

Едва след медийни разкрития, Порожанов и Грудев признаха за съвместното си участие в консултантско сдружение по европроекти в сферата на земеделието, но отрекоха това да е конфликт на интереси. Дейността на разплащателната агенция през годините е била обект на множество скандали, като всяка управляваща партия търси начини да овладее ръководството на фонда.

Публично известно е, че голяма част от назначенията в системата се дължат на политически протекции и то от ДПС. Преди десетина дни стана ясно, че само в централата на ДФ „Земеделие“ на щат се водят 13 пиари.

В края на декември 2011 г., докато Порожанов оглавяваше Фонда в първия мандат на ГЕРБ, двама неизвестни му нанесоха побой. След нападението премиерът Бойко Борисов коментира, че е провокирано заради борбата с корупцията при разпределението на европейски средства.

Васил Грудев опровергава

Няма наложени санкции на страната и публикувани официални писма за спиране на европейски средства по старата ПРСР, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев пред Радио „Фокус“. „Към настоящия момент в МЗХ няма нито индикации, нито официални писма от ЕК за констатиране или за налагане на такива колосални суми, които бяха тиражирани. При влизането в мандат на нашия кабинет заварихме процедури от ЕК, по които потенциално можеха да бъдат нанесени глоби в размер на 320 млн. евро. Към настоящия момент окончателно наложени санкции от тези 320 млн. евро, които ние заварихме, са 26 млн. евро“, допълни той.

Според Грудев тези 26 млн. евро касаят различни периоди от старата ПРСР – 2009-2012 г., 2010-2014 г., трети за 2012-2014 г., но общата сума на наложени санкции е 26 млн. евро.

Запитан за започналата вчера проверка на ДАНС и прокуратурата, Грудев заяви, че тя се извършва „по различни сигнали, постъпили до службите“.