Европа е изправена пред сблъсък на поколенията

Със застаряването на населението на Европа и Япония демографската пирамида бързо се обръща – настъпва война на поколенията, а не на класите. Тя се води предимно на полето на изборите – старите ги печелят, а младите си стоят по до домовете.

Последствията са за националните бюджети, които трудно намират баланса между образованието, пенсионната политика, здравеопазването и данъците. В това противопоставяне пактът между поколенията, който дълго крепеше социалната и политическата стабилност, беше нарушен, отбелязва професорът по История и международни отношения в университета Принстън Харълд Джеймс в материал за Project Syndicate.

Навсякъде в индустриалния свят властите са се втурнали да раздават пари на възрастните си граждани. Освен че отмени увеличението на пенсионната възраст, чиято цел беше да направи пенсиите по-достъпни, германското правителство наскоро обяви 5-процентно нарастване на социалните помощи – най-голямо след 1993 г., когато за разлика от сега в Германия имаше инфлация.

Един от първите ходове на новите управляващи в Полша – консервативната партия „Право и справедливост“, в края на 2015 г. беше намаляване на възрастта за пенсиониране и ръст на пенсиите. (В България плахо се върви към увеличаване на пенсионната възраст, но пенсиите, които бездруго са най-ниските в ЕС, остават замразени. Б.р.)

Още по темата:

Във времена, когато държавните бюджети са под натиск, тази тенденция изглежда нелогична. И всъщност британските власти поеха в различна посока, като орязаха социалните придобивки за хората с увреждания, въпреки че министър от кабинета подаде оставка в знак на несъгласие. Всеобщата тенденция към увеличение на социалните помощи за възрастните граждани обаче има просто обяснение – политиката.

Консервативният философ Едмънд Бърк вижда обществото като договор не просто между живите, а също така между мъртвите и бъдещите поколения. Той гледа с подозрение на популистката политика, която защитава интересите на сегашните поколения пред тези на идните.

Бащата на икономиката на благосъстоянието, Артър Пигу, смята, че държавата трябва някак да опазва липсващите страни в социалния договор, но тази гледна точка е безнадеждно идеалистична. Какъв мотив биха имали властите да са довереници на непознати хора за сметка на реалните избиратели?

Фокусирането върху настоящето има дълбоки последици. Влиянието е особено осезаемо в контекста на мобилността на работната сила, където пораженците от изборните урни – младите – притежават друго оръжие: краката си. В страните, доминирани от политиката в полза на възрастните, младите обикновено се мъчат да избягат незабавно.

И понеже младите получават значителни субсидии под формата на образование, когато напуснат, вземат със себе си ресурсите, които иначе щяха да се използват за пенсиите на другите хора. Или казано иначе, оставят дългово бреме, което много по-трудно ще бъде преодоляно без тях.

Тази тенденция се задълбочава от неадекватните икономически възможности у дома. В средата на 20 век бързият икономически растеж правеше така, че всяко следващо поколение да се наслаждава на по-добро бъдеще. За разлика оттогава, днес широко разпространеното безпокойство и прогнозите за световна стагнация карат обещанията за по-добро бъдеще да изглеждат измамни.

В много държави, особено в Средиземноморието, но и на други места в Европа, както и в Северна Африка, младежката безработица достига рекордни нива. Това се дължи на комбинация от проблемни макроикономически политики – и лоши политики по отношение на трудовия пазар.

Докато младите продължават да са склонни да напускат, по-големите харчове за образование изглеждат напразни. С намаляващото образование, количеството инвестиции в човешки капитал, които мигрантите вземат със себе си, спада, но също така спада и количеството оставащ човешки капитал.

По-добър подход би бил да се обърне бягството на младите чрез по-добри политики, както направи Ирландия през XX век с бърз икономически растеж, върнал много от квалифицираните работници, напуснали през 80-те и разпалил още по-голям растеж.

За да стане това обаче, страните на произход на младите трябва да станат по-отворени и иновативни – трудно постижимо, особено когато възрастните държат политическия контрол. Накратко, има доста препядствия пред това да се спре затвърждаването на геронтокрацията.

Вредите, предизвикани от предпочитанията на старите пред тези на младите, се простират отвъд националните икономики. Щетите за околната среда в световен мащаб са най-ярката илюстрация за това как днешните хора на средна възраст вземат решения без оглед на младото и бъдещото поколение.

На глобалното затопляне често се гледа като на проблем, който ще нанесе много щети на бъдещите поколения. И макар мащабът на това бреме да не е недвусмислено изчислен, е ясно, че може да бъде значително намален с малки инвестиции днес на световно ниво. И въпреки това държавите не ги правят. И докато бъдат извършени, ще станат проблем на следващото поколение и ще струват много повече.

В този смисъл сегашните поколения налагат вид данък върху наследниците си, които вече страдат от липса на възможности за по-добър живот. Някои описват това бреме много по-брутално, като твърдят, че днешните поколения колонизират бъдещето, както много от европейските колонизатори в миналото са отнемали богатствата по света и са оставяли пустош за колонизираните.

Може да се каже, че да очакваш алтруизъм от сегашните поколения е безнадеждно навно. И наистина в днешното егоцентрично общество е трудно да очакваш хората да поставят интересите на бъдещите поколения на преден план.

Засега предпазният клапан е мобилността на работната сила, която пази от въстание срещу егоизма и самодоволство на възрастните. Въпросът обаче е какво ще стане, когато възможностите в чужбина вече не са по-добри от тези у дома.

Броят на пенсионерите в България расте застрашително – и достига 2.3 милиона при население от малко над 7 милиона (по официални данни). Средната пенсия в България е 317 лева, много близо до прага на бедност. Всеки четвърти пенсионер у нас е с пенсия под 200 лева.

300 лева е прагът на бедност за 2016 година.