Европа да инвестира в Третия свят, за да спре бежанците

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Бежанската криза е струвала досега над $180 милиарда на Европейския съюз (ЕС). По данни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до момента бежанската криза е струвала между 0.5% и 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС, който е близо $18.5 трилиона за 2014 година и представлява около 1/4 от обема на световната икономика. Array

Президентът на банката Вернер Хойер обяви, че скоро ще бъде публикуван доклад с подробности за разходите, свързани с миграционната вълна към Европа.

Според него климатичните промени са водещата причина, заради която хиляди бежанци напускат родината си и тръгват към Европа. Той поиска цялостна промяна в парадигмата на политиките за развитие за Европа.

Хойер смята, че страните-членки на ЕС ще трябва да вземат решение дали банката не трябва да отпуска заеми за финансиране на проекти за развитие извън Стария континент.

По думите му именно политиките за развитие могат да променят стандарта на живот в държавите, които хората напускат, преди да потърсят убежище в Европа. „Няма да успеем да спрем войната в Сирия, но има и други причини за миграция“, казва той.

Хойер отбелязва, че 90% от дейността на ЕИБ се извършва в ЕС. Акционерите в кредитната институция са страните-членки на ЕС, но според експерта те трябва да бъдат убеждавани сериозно, преди да се съгласят да инвестират извън Европа.

„Те вероятно ще кажат, че ситуацията в Европа не е толкова прекрасна, че да пренасочваме средства навън“, казва банкерът.

Миналата година Европейската комисия даде начало на инвестиционния план „Юнкер“, според който до 2018 г. икономиките, които понесоха най-тежък удар от световната финансова криза, трябва да бъдат подпомогнати с финансиране на проекти за над €315 млрд. Според схемата ЕИБ и ЕК отдават високорискови заеми за финансиране на инфраструктурни програми в ЕС.

Хойер очаква, че в реакция на миграционната криза европейските държави ще трябва да обмислят променяне на ролята на банката, като според него това е особено важно .

Той е категоричен, че проектите за развитие вече не са просто „социална политика“, а създават работни места и засягат причините за миграция.