Ако не "подстриже" дълга, Гърция тегли Европа към дъното*

Ако не „подстриже“ дълга, Гърция тегли Европа към дъното*

Публикуваната от WikiLeaks предполагаема стенограма от разговори на служители на Международния валутен фонд (МВФ), в която обсъждат вариантите Гърция да бъде принудена да преструктурира дълга си, предизвикаха вълна от (привидно) възмущение, пише икономистът Мохамед ел-Ериан в Bloomberg.

Още по темата:

Гръцкият публичен дълг е 179% от брутния вътрешен продукт (БВП) по данни от 2015 година. Атина дължи на чуждестранните кредитори $352.7 милиарда. Още от лятото на 2015 година, когато течаха преговорите за новия спасителен заем за Гърция, МВФ найсточиво прокарваше тезата, че е необходимо „подстригване“ на гръцкия дълг, за да се изпрати Гърция на крака.

Въпреки това, икономическата логика зад опрощаването на част от гръцкия дълг е повече от видна. Без облекчение в рамките на програмата за реформи, Гърция трудно ще отбележи икономически растеж. Безработицата ще остане висока, а сътресенията ще продължат периодично и ще поставят под въпрос функционирането на еврозоната.

Политическите сметки обаче са далеч по-трудни. Дори бежанската криза към Европа не успява да се превърне в достатъчен катализатор за промени. Ако всичко продължи по същия начин, Гърция може да се окаже елемент от много по-голяма заплаха за целостта и ефективността както на еврозоната, така и на Европейския съюз.

Опрощаването на дългове никога не е лесно и за това има сериозни причини. Дори когато това е финансово осъществимо решение, подобен ход винаги повдига въпроси за справедливостта.

Защо безделният длъжник трябва да се освободи от отговорностите си, докато други са работили, за да изплатят своите дългове? Какво да кажем за кредиторите, които са се трудили, за да спечелят парите, които дават назаем? Защо трябва да бъдат наказвани? А дали опрощаването на дългове не насърчава длъжниците да бъдат по-малко усърдни и да спрат плащанията си, за да стимулират икономически растеж и просперитет?

Това са легитимни въпроси от икономическа гледна точка. През годините подобни разсъждения направиха опрощаването на дългове истинска рядкост и обект на дълги преговори, или резултат от извънредни събития. Но икономическите анализи предполагат, че има случаи, в които опрощаването е най-добрата възможност, когато други такива просто не съществуват.

Отвъд определена точка, високата задлъжнялост не само пречи на усилията за възстановяване на длъжника. Тя поема целия новопристигнал в икономиката капитал и го „заразява“ с вече съществуващите проблеми на системата. Без така необходимата глътка въздух от свежите капиталови потоци, длъжникът се задъхва още повече, а икономическият растеж става почти невъзможен.

Историческите примери включват тежки уроци от „изгубеното десетилетие“ за страните в Южна Америка през 80-те години. По време на този особено тъжен период, много държави не успяха да преодолеят дълговата тежест и навлязоха в продължителна икономическа стагнация, дългосрочна безработица и високи нива на бедност.

Облекчението на дълговете им дойде едва в края на десетилетието и началото на 90-те години, когато беше твърде късно да се избегне страданието, особено за най-бедните граждани. Има редица примери на бедни държави в Африка, които се възползваха от кооперативната световна дългова инциатива за дълбоко задлъжнели страни в средата на 90-те. Механизмът им помогна да постигнат сериозни успехи в икономическия растеж, инвестициите и намаляването на бедността.

Повечето икономисти са съгласни, че Гърция няма да може да постигне растеж, без опрощаване на дълга. То е необходим, но не и достатъчен компонент по пътя към възстановяването на страната и намаляването на притеснителните нива на безработица. Ако облекчението дойде на фона на устойчиви реформи, може да възстанови статута на Гърция като напълно функциониращ член на еврозоната.

Европа трябва да предприеме действия сега, за да избегне потенциално сливане на проблемите през лятото. Ако бежанската и икономическата криза се управляват по грешен начин, те ще не само ще тестват възможностите на региона за справяне с проблеми, но и политическата стабилност на ЕС. В този контекст, на пръв поглед трудното решение за облекчаването на дълга изглежда необходимо.

Това решение е в ръцете на европейските правителства и парламенти. И въпреки факта, че работят под натиска на националистически и антисистемни движения и партии, те все още се доминират от хора, които вярват в историческия проект за все по-тесни връзки в Европейския съюз.

*Заглавието е на Ureport.bg.