Тъпак и балък е все тая!

Снимка: БГНЕС

Общински съветник от НФСБ предложи турските имена на улици и местности в Карлово да бъдат сменени, а кметът на общината Емил Кабаиванов подкрепи горещо идеята – въпреки че местните са разделени. Array

Според инициатора Андон Андонов заради светлата памет на борците за освобождението на България, имената трябва да бъдат променени – макар никой да не може да задължи хората да използват побългарените наименования.

Председателят на общинския съвете в Карлово Тодор Шолейков смята, че идеята е хубава, но ще доведе до административен хаос и ще остане само на хартия, защото хората са свикнали с традиционните имена на местностите около Карлово.

Това би означавало промяна на всичко – от лични документи, кадастрални карти, фирмени документи, общински и какво ли още не. И е редно подобни идеи да се презентират с анализ колко ще струва това – на фирмите, гражданите и общината.

Явно работата отива към местен референдум, който би обслужил единствено желанието на политиците да си направят пиар акция с парите на карловските данъкоплатци. За да се пишат поборници за българщината, защото е най-лесно да се бориш за това, вместо за по-добри улици и по-добри общински услуги например.

Няма да е първи подобен случай. През февруари кметовете на Карлово, Сопот, Калофер и Копривщица отидоха на крака при премиера Бойко Борисов, облечени в потури и цървули и съпроводени от гайдари.

Акцията беше по повод поредната димка с „подмяната на историята“ ни, заради която падна главата на просветния министър Тодор Танев, заменен от Меглена Кунева.

Преди четири години и във Варна ги засърбя за „ребългаризация“. Работна група предложи подмяна на 220 гръцки, турски и арабски названия на географски обекти, като, разбира се, ВМРО бяха в основата. В списъка попаднаха гагаузки християнски имена и древни доосмански.

Спорно е доколко патриотарските предложения, без особен повод и смисъл, хващат дикиш (простете за турцизма). Репортаж на bTV за предложението в Карлово показа ясно, че доста карловци изпитват съмнения от нуждата на такива промени, просто защото турските имена са се наложили, а буквалният им превод на български често звучи нелепо. Например 15-метровият водопад Сучурум, вече ще трябва да се казва Хвърчаща или Летяща вода.

Но подобни управленски идеи не са характерни единствено за възрожденските градчета, цялата страна е под влияние на тежък патриотарски циклон.

Ако подмяната на имена вземе, че стане част от местната политика, то е важно да бъде предшествана от обществен дебат – и не само за турските имена, но и за тези, останали наследство от социализма.

Бърз преглед на картата на Карлово показва, че повечето улици в града носят имена като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Славянска, Любен Каравелов, Освобождение, Опълченска, Тодор Каблешков, Васил Левски и хан Крум. Така че, патрЕоти, спете спокойно. Нормално е хората да не чувстват нужда от такава „революционна“ промяна.

И докато управници като разследвания за злоупотреба с европейски средства Емил Кабаиванов търсят нови начини да влязат в новинарските емисии и да напомнят за себе си, хората в малките градчета в провинцията се борят с безработица, липса на допълнителна квалификация и ниски доходи.

А дали в общината работят балъци или тъпаци е е все едно.