7 причини да хвърлим в коша "Антикорупцията" на Кунева

7 причини да хвърлим в коша „Антикорупцията“ на Кунева

©БГНЕС

Въпреки че България си е все първенец по корупция, да сте чули премиерът Бойко Борисов да го е признал публично като проблем? Дори когато спря еднолично обществени поръчки за над 1.7 милиарда лева, Борисов не казва, че е заради корупция, а заради съмнения. Тази дума той гледа да избягва. Array

Проблемът на България с корупцията не е от днес и вчера – брадясал е, колкото този за досиетата на ДС. Повече от година в и извън държавата ни се лансира тезата, че законопроектът, известен накратко като „Антикорупция“ на Меглена Кунева, ще се справи с този… корпулентен проблем. Проектът, бламиран на два пъти от парламента, е подготвен за ново стартиране – и публикуван на 2 март на портала на Министерски съвет за обществено обсъждане.

На критиките, отправени от юристи, комисия от Върховния касационен съд (ВКС), неправителствени организации като „Прозрачност без граници“ и „Правосъдие за всеки“, създателите на проекта – и лансиращите го от „Движение България на гражданите“, отговарят по сталински: който критикува, значи е против борбата с корупцията.

На исканията за дискусия по същество се противопоставят пропагандни клишета. Затова се постарахме да обобщим в 7 направления съществените аргументи срещу поредния закон, прокламиран като антикорупционен.

1. Четири в едно? Всъщност, четири заека в една шапка.

Четири органа и три закона.

Законът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество приема и надгражда Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и Закона за Сметната палата – в частта му за публичния регистър на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

В становището си по проекта, Върховният касационен съд (ВКС) отбелязва, че няма анализ по дейността от предходните закони, каква е ефикасността от тях – и ако при тяхното прилагане в последните години е имало проблеми и несъответствия, как новият закон, който ги надгражда, ще отстрани тези проблеми.

В предаването „Неделя 150“ по БНР съдия Дария Проданова, член на комисията на ВКС, изготвила становище по проекта, разясни, че законът не възниква на плоскостта на наказателното право, а на гражданското право – в случай че някой се е объркал. А такова объркване може и да се допусне, предвид канонадата от изявления на Кунева и подгласниците й.

2. По пистата на гражданското, не по наказателното право.

Ето и механизъмът на действие на т.нар. „Антикорупция“. Първата фаза по закона е проверката по установяване на конфликт на интереси и проверката на имуществените декларации, които се правят и сега, но от органите, чиято дейност ще поеме новосъздаденото Национално бюро.

Събраните досега данни в публичния регистър на Сметната палата, декларациите за Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), ще съставляват базата данни на новото бюро. Ако служителите му установят наличие на престъпление, ще трябва да го пуснат по наказателната писта – на органите на досъдебното производство.

Ако обаче се установят предпоставките, предвидени в Закона за отнемане на имуществото, започва втората фаза – отнемането на имуществото, което върви по гражданско-правен ред, обясни съдия Проданов. Образува се спорно исково производство пред съд, което, с оглед цената на иска, минава през една, две или три съдебни инстанции.

Обезпечителното производство, запорът и възбраните върху имуществото на проверявани лица също е по гражданско-правен път. Ако обаче не се стигне до съдебно производство, ще има има други дела – исковете на хората по Закона за отговорността на държавата за вреди, на тези, чиито права са увредени от кухите проверки по този закон.

Според обясненията на депутата от ДБГ Антони Тренчев пред Дарик радио, заетите сега около 400 служители в Комисията по отнемане на незаконно придобитото имущество, в Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, в БОРКОР и в публичния регистър към Сметната палата няма да бъдат намалявани. Просто ще проверяват не 7000, а два пъти повече души – т.е. ще вършат два пъти повече работа, обясни той, при това проверките ще са „по-дълбинни“. (Впрочем, коригираме депутата Тренчев – не са 400 щатовете в горецитираните органи, а близо 4 пъти по-малко.)

Заради „дълбочината“ на проверките и добри служби за новите бюрократи от бъдещото Национално бюро – един шеф и четирима председатели, се кове нов закон? Едва ли.

Не е дори, както подозират някои, за да бъде закрит БОРКОР – Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС. Неефективно звено, струвало до момента над 15 милиона лева на данъкоплатците. Скъпо ни струва и КПУКИ – това е онази комисия, оглавявана от онзи човек с тефтерчето, Филип Златанов, която вече трета година е на практика блокирана. Причината е, че вместо петима, в нея са трима души, а по закон решенията се вземат с мнозинство от 3 на 2.

3. Чл.69. Не е поза, сбъркано преписване е.

В бързината, с която са преписвани текстове от сега съществуващите закони, които този „надгражда“, авторите са изпуснали съществени подробности. До степен на нарушение на Конституцията, както разкри пред Дарик журналистът Мирела Веселинова.

Според чл. 69 от законопроекта, „Лице, заемащо висша публична длъжност, по отношение на което е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, да заема публична длъжност“.

Това означава например, че с един акт за конфликт на интереси може да бъде отстранен всеки народен представител, президентът и вицепрезидентът, евродепутатите, всички магистрати и конституционните съдии, кметове, общински съветници… И се подменя волята на суверена (народа).

Ето и текстът от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в който е предвидена уговорката:

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) (1) Лице, което е заемало публична длъжност и е освободено от длъжността въз основа на влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от освобождаването да заема публична длъжност.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за длъжности, които се заемат въз основа на упражнено пряко избирателно право.

Журналистката посочва и друга съществена разлика между двата текста – „въз основа на влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси“.

4. Дълбинният замисъл. Информационен масив и #КОЙ бърка в него.

Новото Национално бюро ще може да иска разкриване на данъчна, осигурителна, банкова информация. Накрая може да се окаже, че притежава пълно досие за даден човек, но без годни доказателства. Сега си представете тази информация в ръчичките на хора като Филип Златанов? Защо на него, ще попипате. Защото няма как същите хора да не продуцират същите послушковци – може би няма да си записва в тефтерче политическите поръчки, а ще е в състояние да ги запаметява.

„Каква е разликата между начина на избиране на известния Филип Златанов, шеф на Комисията за конфликт на интереси, и сегашното бюро? Ще стане това, което й изнася на корупцията“, каза Мирела Веселинова.

Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, заяви, че начинът, по който ще се конституира този орган – пак по класическата схема с избор от парламента, ще експонира отново мнозинството от Народното събрание.

Погледнете хората в сегашните комисии, избрани по тази схема – нима има някаква ефективна борба с корупцията и задкулисието? Няма как същите кръгове да произведат нещо различно от досегашната си продукция.

Славов предлага, ако ще има такова бюро, да не се избира от НС, а се даде право на неправителствения сектор, а освен това да не е с 5-годишни, а с разминаващи се във времето мандати. Иначе ще го избират хора, които гласуват в пленарната зала по „вдигане на химикалката“, добави той.

При сегашния замисъл, управляващите си правят един информационен масив, в който ще събират досиета с информация за който си искат – и ще използват, както си искат.

5. Анонимните сигнали или как да възродим почина от социализма – „Доносите – национален спорт!“

По времето на тоталитарната власт доносничеството бе издигнато до ранга на служба на родината/държавата, кой както я разбираше. Насърчаваше се, а доносниците биваха и награждавани – с кариера, апартамент, софийско жителство, малко пари. На кой му пукаше за разбитите животи…

Единствената ясна цел на този закон е, че ще трупа данни, от които ще се възползват управляващите чрез политически рекет – и покрай това някои адвокатски кантори, известни като разносвачи на куфарчета и посредници при… да го наречем споразумявания от различен тип.

И никой от политиците, подкрепящи закона, не може да ни гарантира с личността и морала си, че това няма да се случи. Нямаме аналог на Вацлав Хавел, но пък лобисти и клиентелисти – в излишък.

Както отбеляза съдия Проданова, ако събраните по указания в закона ред данни могат да издържат пред съда – добре, но ако биват събирани самоцелно, с цел да се трупат, и да „маркират“ човека пред неговите приятели, роднини, съседи, без възможността той да се оневини, то тогава е произвол.

Според Калин Славов „голямото желание да има анонимни сигнали е, че институциите признават, че не могат да предоставят гаранции на хората за тяхната сигурност и какво ще се случи“.

Но защо са нужни изобщо анонимни сигнали? Нима бюрото не може да се задейства по публикации на разследващи журналисти – в сайта Биволъ например има достатъчно такива указващи материали, но нито един от сега действащите органи – или прокуратурата, не се е задействал.

Например, че един нищо и никакъв кипърец е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България – Георгиус Георгиу. Собственик е на „Юлен“, на „ОК Супертранс“ и на др. Но сегашните органи, и утрешното бюро на Кунева, ако изобщо се стигне дотам, със сигурност ще са със широко затворени очи за тези факти.

Всъщност необходимо е нещо съвсем друго – осигуряване на защита на всички wistleblowers – за глашатаите на корупцията. В Индия, където нивото на корупция е съизмеримо с българското, има такъв механизъм – Whistle Blowers Protection Act, приет през 2011 година.

С него парламентът на Индия предвижда механизъм за разследване на предполагаема корупция и злоупотреба с власт от страна на държавните служители, а също и защитава всеки, който излага твърдения за неправомерни действия на държавните органи. НО освен това законът гарантира и наказания за несериозни или фалшиви оплаквания. Защо куневият проект не предвижда сериозни санкции за всеки „анонимник“, решил да злепостави и навреди?

Това ни е нужно и в България – хора, които държавата подкрепя и защитава, за да разкриват золуми. И прокуратура и следствие, които да могат да съберат годни за съд доказателства въз основа на тяхната информация. Ето защо не бюро с чиновници, подвластни на партийната номенклатура и олигархията зад тях, а истински независими медии и разследваща журналистика ще свършат повече работа.

6. Няма как същите тези, които досега бездействат, утре да се събудят борци с корупцията.

Няма как да очакваме прелом в борбата с корупцията, след като този закон ще се прилага от същите управленци. Няма политическа воля за борба с корупцията – това ни се демонстрира на най-високо ниво.

Премиерът Бойко Борисов спря поръчки – и обеща да накаже виновните чиовници, т.е. да отвъртят бушоните. Но бушоните си стоят. Дори и да ги махнат, схемите остават.

Но ако за момент допуснем, че има законови мерки, които биха опазили сигурността на някой от „бушоните“, в случай че реши да проговори – например някой, наясно с избора на фирми за строителство на магистралите. Тогава щяхме да дадем да се разбере на тези, които се опитват да ни хвърлят шепи прах в очите с подобни евтини блъфирания.

Кунева и хората й не се осмеляват да поискат анализ на дейността на КПУКИ – защото тогава онези забравени инициали ИФ→ЦЦ→ББ и ДПеевски отново ще излязат наяве. А заедно с тях – и половинчатите удари, които КПУКИ нанасяше по партийните врагове. Защото Златанов не беше нищо повече от кукла, движена от вентрилоквист (и).

7. Яйцето и кокошката – съдебната система. Всичко останало е „китайска котка в сак с италианско име“.

Реформите в съдебната система са първото, второто и третото. Ако не бъдат прекъснати зависимостите на топмагистрати, няма полза от никакви закони. Просто въртене на мелницата за пиар и политически услуги и рекет.

Що се отнася до опорната точка на ДБГ, че магистратите критикували закона, защото се страхували от проверки, нека им припомним, че съгласно чл. 132а от декемврийските промени в Конституцията, проверките на магистратите се извършват от инспектората. Нали съдебната власт е независима. Нали?

В полза на писачите на законопроекта – и едно умно мнение на адвокат Георги Атанасов, публикувано в сайта „Съдебни репортажи“.

1	CHF	=	1.84373 лв
1	EUR	=	1.95583 лв
1	GBP	=	2.19583 лв
1	USD	=	1.76137 лв