Март, този психомесец

Не е тайна, че март месец е критичен за хора с психични проблеми. Това заяви главният секретар на МВР, обяснявайки за 69-годишния бивш полицай Петър Коджейков, барикадирал се в жилището си, стрелял „целенасочено срещу полицаите“ няколко пъти и накрая обезвреден – и закаран в болница. Array

В този случай, който държа в напрежение обикновени хора и екипи на МВР повече от денонощие, прозира цялата ни нефелна държава.

Първо, полицаят се оказа с незаконно притежавано оръжие. Даже две. Нетипично за бивш полицай – обикновено всеки напуска системата с поне едно законно оръжие. Оказа се, че Коджейков е предал личното си през 2006 г.

Проблемът не е в затягането на режима за придобиване и притежаване, а в контрола на нелегалния пазар. От МВР, разбира се, са с дежурното си искане за „по-големи рестрикции“.

Коджейков е имал нелегално оръжие, обаче стрелецът от Лясковец имаше законно притежавана пушка – т.е. бил е пригоден, според психотестовете.

Второ, има огромно натрупано напрежение – с помощта на дъщеря си, която е идвала в жилището, без да живее там постоянно, той се е грижел за неподвижната си, болна от Алцхаймер, съпруга. Самият Коджейков е прекарал тежък инсулт преди няколко години, от който трудно се е възстановил.

Известно е, че хората, прекарали тежка болест, както и тези с финансови проблеми и самотниците са рисков контингент.

И двамата Коджейкови имат нужда от системни грижи. В нормалните държави в такива случаи се включват и социалните служби. В не-нормалната България човек е оставен на услугите на провидението – и на деца, близки, роднини, ако пожелаят. В най-добрия случай – с дребна пенсия за инвалидност в добавка към другата. Добрите хосписи са често непосилни като месечни суми, а повечето са просто домове, където да дочакаш смъртта.

Трето, което е и първо и второ. Психичното здраве. И тук вече идва ред на Министерството на здравеопазването. Клинични пътеки за оказване на психологична/психиатрична помощ няма. Дори в болниците ни няма практика да се назначават психолози, нито в социалните служби.

Отдавна се води спор как да се финансира психиатричното лечение, което в момента не е чрез клинични пътеки по НЗОК, а от държавния бюджет. Една от причините е, че част от пациентите са здравно неосигурени. Проблемът е обаче, че понякога така се губи възможността човек да получи навременна помощ още в началото на някакво психично заболяване – било то депресия, биполярно разстройство или постродилна депресия.

Преди три години проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, заяви, че обикновено хората попадат за лечение в психиатричните клиники от 3 до 5 години след началото на болестта. А дори няма национален регистър на хората с психични заболявания, какъвто е съществувал до 2001 г.

Както и при други заболявания, началото е безвъзвратно изпуснато. А след излизането от такива клиники, човек отново е оставен на провидението – ако не разполага с някакви доходи или хора, които да се грижат за него.

В цяла София има едва два-три центъра за реинтеграция на хора с психични заболявания, а в тях се събират по-малко от стотина души. Няма социални програми за рехабилитация.

В една стресирана и страхувана посткомунистическа държава като България, защото тя е такава и след четвърт век от промените през 1989 година, хора като Коджейков се паникьосват и влудяват от най-дребни неща, в случая спор за мазе.

Да прекарваш по 24 часа на ден с един безпомощен човек, прикован на легло, може да накара всеки, дори и със здрав разум, да изпадне в депресия, да се отчая и да прояви агресия.

През януари 2013 година бивш военен изби всички у дома си – двете си деца, от които по-голямото с психични проблеми, съпругата и тъща си.

И ако изготвим списък на случаите от последните 3-4 години, при които е проявена агресия, стигаща до убийства на близки хора или самоубийства, ще видим, че преобладаваща част от тези хора са били – или са, служители на МВР и МО.

Иначе да, март месец е критичен за хората (с психични проблеми). По всичко си личи.