Как корпорацията стана по-влиятелна от държавата

Снимка: Wikimedia

Като се отказват от държавна принадлежност, за да получат максимална печалба, транснационалните корпорации си съперничат с държавите за глобално влияние. Кой побеждава? На този въпрос опитва да отговори Параг Хана в анализ, публикуван от Foreign Policy. Той е водещ научен сътрудник на изследователския център New America Foundation и автор на икономическия бестселър „Вторият свят: как развиващите се страни ще променят глобалната конкуренция през 21 век“.

Още по темата:

На пръв поглед, историята на Accenture наподобява осъществяването на американската мечта. Това е една от най-големите консултантски компании в света, която ежегодно печели десетки милиарди долари. Създадена е през 50-те години на миналия век като малък клон на одиторската фирма Arthur Andersen.

Първият ѝ голям проект е препоръката към ръководството на General Electric да инсталира компютри в заводите си в Кентъки, за да автоматизира обработката на плащанията. След това следва устойчив растеж в продължение на няколко десетилетия и към 1989 г. този клон се превръща в самостоятелната компания Andersen Consulting.

Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че по време на своя възход тя е кривнала от типичния американски път. И не защото компаниятa е открила представителства в Мексико, Япония и други страни – международната експанзия е нещо типично за много американски фирми.

Не, Andersen Consulting вижда в чужбина значителни изгоди и предимства, като по-ниски данъци, по-евтина работна ръка, по-малко обременителни норми и правила. Тя извършва вътрешно преструктуриране, за да се възползва от тях в пълна степен.

Към 2001 г., когато компанията започва да се котира на фондовата борса и започва да се нарича Accenture, тя се трансформира във франчайзингова мрежа, чиято работа доста условно се координира от холдинг в Швейцария.

Но тя е регистрирана като юридическо лице на Бермудите и остава там до 2009 г., след което сменя регистрацията с Ирландия отново заради ниските данъци, характерни за офшорните зони.

Днес 373 000 сътрудници на Accenture работят в 200 града в 55 държави. Консултантите заминават в краткосрочни командировки, но се подчиняват на регионалните центрове, например, в Прага или Дубай, където данъците са по-ниски. За да се избегнат досадните проблеми с гражданството, кадровият департамент прави така, че служителите да не се задържат дълго на едно място.

Добре дошли в света на метанационалните компании, които, подобно на Accenturе, нямат държавна принадлежност. Когато експертите по бизнес и стратегия Ив Доз, Хосе Сантос и Питър Уилямсън измислят този термин през 2001 г., метанационалните компании тепърва започват да се формират като явление, отдръпвайки се от традициите на корпорациите, които се гордеят националните си корени.

През 1950 г. президентът на General Motors Чарлз Уилсън произнася знаменита фраза: „Това, което е добро за нашата страна, е добро и за GM. И обратното“. А днес отдръпването от националните корени е нещо абсолютно нормално.

ExxonMobil, Unilever, BlackRock, HSBC, DHL, Visa – всички тези компании избират местата за разполагане на персонала, заводите и фабриките, централите и банковите си сметки с оглед на това къде са най-добрите правила и норми, къде има повече ресурси, къде комуникациите и инфраструктурата е по-добра. При интелигентните метанационални корпорации юридическият адрес често е в една държава, корпоративното ръководство в друга, финансовите активи в трета, а управленският състав разхвърлян в няколко държави.

Някои от най-големите американски фирми, като IBM, Microsoft и General Electric колективно притежават офшорни активи за трилиони необлагаеми долари, предавайки печалбите от чуждестранните пазари на холдингови компании, регистрирани в Швейцария, Люксембург, Каймановите острови или Сингапур.

Илюстрирайки недоволството, което тази тенденция поражда у политиците, някои анализатори наричат тези пари „доходи без гражданство“, а президентът Барак Обама нарече компаниите, трупащи такива печалби, „корпоративни дезертьори“.

Естествено, няма нищо чудно в това, че компаниите търсят нови начини за работа, действайки в свой интерес. Би било учудващо, ако не го правеха. Но усилването на метанационалните корпорации е свързано не само с новите методи за правене на пари. То също така внася промени в понятието „световна свръхдържава“.

В дебатите по повод на това определение става дума за държави – т.е. може ли някоя страна да си съперничи със САЩ по статут и влияние. През юни 2015 г. изследователският център Pew анкетира хората в 40 държави и установи, че според 48% от запитаните Китай е изпреварил или ще изпревари САЩ, превръщайки се в главната свръхдържава, а 35% са заявили, че това никога няма да се случи. Но центърът трябваше да разшири мащабите на своите допитвания, тъй като корпорациите, най-вероятно, ще изпреварват всички държави по степен на влияние.

Графика: Foreign Policy

Към днешна дата парите, които притежава Apple“, надхвърлят брутния вътрешен продукт на две трети от страните по света. Фирмите задават тона във вечната игра на котка и мишка с държавните регулатори. След финансовата криза от 2008 г. американският Конгрес прие закона Дод-Франк, за да попречи на прекаления растеж на банките, който може да доведе до катастрофа. Но макар той да помогна да се разправим с редица по-малки финансови институции, най-големите банки, работещи в много държави, станаха още по-големи, натрупвайки още повече капитали, но отпускайки по-малко заеми.

Днес 10-те най-големи банки, както и преди контролират почти 50% от световните активи, намиращи се под управление. Междувременно някои чиновници от Европейския съюз, включително комисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер, настояват за обща данъчна политика за всички държави-членки, за да не могат компаниите да се възползват от преференциалните ставки. Но ако това се случи (а това е голямо „ако“), компаниите просто ще си тръгнат и ще отидат на други места извън Европа в търсенето на метанационални възможности.

Светът навлиза в това епоха, в която най-силният закон ще бъде не законът за суверенитета, а за търсенето и предлагането. Както отбелязва ученият Гери Джерефи от Университета Дюк към денационализацията днес се включват компании, ползващи възможностите на най-различни географски места за създаването на верига на добавена стойност. Това носи успех на такива компании, като търговеца на суровини Glencore и логистичната фирма Archer Daniels Midland, които не се занимават с производство, но са експерти в търсенето и придобиването на тези части, които метанационалните компании използват в своето производство.

Могат ли компаниите да отидат и по-далеч, превръщайки се от фирми без националност във виртуални фирми? През 2013 г. Баладжи Сринивасан произнесе остра полемична реч, в която заяви, че Силициевата долина се превръща в по-влиятелна от Уолстрийт и американското правителство. Той разказа за пълното изтегляне от Силициевата долина, за създаването на общества на присъединилите се извън пределите на САЩ, които управляват технологиите. Неговата основна идея е следната: тъй като различни общности все по-често съществуват онлайн, тогава и бизнесът може напълно да се премести в мрежов „облак“.

Представата, че метанационалните компании трябва да се облагат там, където са разположени техните централи, днес изглежда остаряла. Но пълното изтегляне, за което говори Сринивасан изглежда технологична утопия. Но ако компаниите без държавна принадлежност живеят по едни правила, това е предизвикано от това, че винаги има други места, където могат да получат по-големи печалби, където режимът на надзор и контрол е по приятелски, където има повече благоприятни възможности. Вярата в това помага на находчивите, мобилни и умни корпорации да надраснат своите стопани, включително господстващата в света свръхдържава. В този контекст метанационалните компании разчупват земните окови и достигат далечни висини. И това вече става реалност. Вероятно, това е неизбежен процес. /БГНЕС