Петкова обеща през лято 2018 да тръгне газовата връзка с Гърция

Снимка: БГНЕС

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обеща до средата на 2018 година да бъде пусната в експлоатация интерконекторната връзка България-Гърция. Строителството на газовата връзка – проект, оценен на 220 милиона евро, трябва да започне наесен, според пътната карта, договорена от двете страни.

Още по темата:

По време на парламентарния контрол днес Петкова съобщи, че е осигурено част от финансирането – за 45 милиона евро. Газовият байпас е включен в енергийните проекти, които Европейската комисия ще финансира – в изпълнение на целите си за диверсификация на енергийните източници.

Министърът увери, че проектът ще бъде реализиран „в рамките на начертаната пътна карта“ между двете страни.

10% оптимизация в БЕХ и дружествата

Наред с това Петкова съобщи, че в БЕХ и държавните енергийни дружества под шапката на холдинга, е извършена оптимизация с 10%, довела до намаление с 42 милиона лева на разходите. Тя потвърди, че е факт закъснението по издаване на Наредбата за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.

166 милиона лева от вредни емисии – за дупката в НЕК

Междувременно в последния си брой сп. „Икономист“ (версията му в България) съобщи, че над 166 млн. лева от търговия с вредни емисии са отишли за запълване на финансовата „дупка“ в НЕК през 2015 година. В момента дефицитът на НЕК е 360 милиона лева.

През 2015 г. в България са проведени 142 търга на общи квоти за емисии на парникови газове от инсталации и 9 търга на квоти от авиационни дейности. От продажбата на инсталационните емисии са инкасирани 236.4 млн. лева, а от авиационните още 1.7 млн. лева.

От миналата година 71% от общите приходите постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който е създаден да покрива нарастващият дефицит на Националната електрическа компания (НЕК). Останалите 29% отиват за подобряване на енергийната ефективност на обществени сгради. В момента се изпълняват общо 65 подобни проекта.

Съгласно Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, най-малко 50% от приходите, получени от търговете на квоти трябва да се използват за дейности, съдействащи за предотвратяване изменението на климата – това са инвестиции в зелена енергия, екологични производства от всякакъв характер и очистващи инсталации.

От МОСВ не са отговорили дали България е поискала разрешение от ЕК, която регулира Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове, средствата от продажби на емисии да отиват за покриване на дефицита в НЕК.

„Икономист“ посочва, че за целия период на търговия с емисии парникови газове в Европейския съюз България има приходи от над 456 млн. лева от тази дейност. През 2014 година страната ни предложи за продажба 6 114 500 квоти (общи и авиационни), от които събра 71.2 млн. лева. За 2013 година приходът е около 106.5 млн. лева, а за 2012 година от двата пробни търга – около 30.298 млн. лева.