Свободата никога не излиза от бункер на КОБРА

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Да помислим като врага. Нека за момент предположим, че съм терорист от „Ислямска държава“. Но не от тези, които се занимават с куршуми и бомби. Оставям мръсната работа на лудите хора в мазето. Моята задача е това, което става след взривовете. Тя е да превърна касапницата в последствия, разкъсаните човешки трупове в политика. Аз съм терорист-консултант. Нося костюм, а не колан с експлозиви. Това кърваво състезание е само средство към целта, а целта е власт, пише колумнистът на британския Guardian Саймън Дженкинс. Заглавието е на Ureport.bg, оригиналното е: „Най-страшното от Брюксел е реакцията ни“. Array

Тази седмица постигнах пореден успех. Превърнах действията на няколко мизерни психопати в събитие, което буди възгласи за война, променя политики и кара населението да се тресе от страх. Предизвиках шок в цял континент. Известни политици зарязаха всичко, което вършеха, за да ме затрупат с клишета. Короновани особи опитаха да ме удавят в слово на омраза.

Измервам успеха си в челни страници на вестници и телевизионни часове, в свръхвисоки бюджети за сигурност, забравени свободи и променени закони. Крайната ми цел е мюсюлманите да бъдат преследвани, което да направи по-лесно вербуването им към каузата ми. Не се занимавам с действия, а с реакции. Аз съм манипулатор на политиката, а инструмент в ръката ми е идиотизмът на предполагаемите ми врагове.

Според учебниците, ефектите от тероризма се разделят на четири фази. Първо идва ужасът, следван от публичността, политическото самоизтъкване и накрая кулминационната промяна в политиката. Първоначалното действие е банално. Зверствата в Брюксел се случват почти всеки ден по улиците на Багдад, Алепо и Дамаск. Всяка седмица ракетите на Запада и бомбите на „Ислямска държава“ убиват повече хора, отколкото умират в Европа за година.

Разликата е медийният отговор. Мъртвият мюсюлманин се приема просто като нещастник, попаднал на грешното място в грешния момент. Мъртвият европеец е новина за първа страница.

Така че на 22 март новинарите по телевизиите се държаха като кадрови сержанти на „Ислямска държава“. Техните хиперболи не показаха и капка сдържаност (а същото важи и за повечето вестници). BBC изпрати журналиста си Хю Едуардс в Брюксел. Обществената телевизия показваше ужасяващи кадри в продължение на 24 часа и непрекъснато повтаряше думи като „паника“, „заплаха“, „тревога“ и „терор“.

Общественото мнение беше насочено единствено към кръв и вътрешности. Един журналист дори направи репортаж от ескалатор на лондонското метро, за да покаже една от възможните бъдещи мишени и да изкара ангелите на всички граждани, които ползват градски транспорт ежедневно. Всъщност това е най-смелата мечта на терористите.

И когато почвата вече беше подготвена, политиците излязоха на сцената с гръм и трясък. Френският президент Франсоа Оланд обяви, че цяла Европа е била ударена, като придаде допълнителна стойност на престъплението на терористите. Изведнъж рейтингът му скочи до небето.

Британският премиер Дейвид Камерън се спусна в бункера на КОБРА (съветът за сигурност към британското правителство – Cabinet Office Briefing Rooms) и обяви, че страната е изправена пред „съвсем реална заплаха от тероризъм“. Според службите за сигурност атаките срещу Острова вече са „много вероятни“.

Айфеловата кула светна в цветовете на белгийското знаме. Президентът Обама прекъсна емблематичната си визита в Куба, за да покаже „солидарност“ с Белгия. Доналд Тръмп обяви, че „Белгия и Франция буквално се разпадат“. Трудно е да си представим по-ефективен метод за рекламиране на каузата на „Ислямска държава“.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Осама бин Ладен организира атаките от 11 септември 2001 г., за да представи западните народи като безпомощни и параноични, а техният либерализъм – като лесна за изобличаване измама. Според него само няколко експлозии са нужни, за да забравят западняците ценностите си, а светът им да стане репресивен като във всяка мюсюлманска страна.

До вечерта на 22 март яростта от атаките беше заместена от лобизъм в полза на разузнаването. Предложението на Камерън за по-големи правомощия на службите беше обявено за ключово за националната сигурност – въпреки опозицията на депутати от всички групи в парламента и експерти по сигурността.

Тази седмица бившият технически директор на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ Бил Бини заяви, че предложението дава изключително натрапчиви правомощия на службите да подслушват когото сметнат за добре. Съвсем скоро правителството ще знае за всички сайтове в интернет, които сме посещавали. А ние вече сме наясно, че сървърите на властта са лесна мишена за всеки хакер и изнудвач.

Според стратегията за превенция на правителството, университетите и училищата трябва да разработят програми за противодействие на „ненасилствения екстремизъм, който може да създаде благоприятна за тероризъм атмосфера“. Бюрокрацията ще бъде огромна.

Основните училища ще карат децата да се шпионират едни други и да съобщават за „подозрително поведение“. Това трябва да правят и хората във влаковете и метрото, като ще могат да докладват на разположените на всяка спирка полицаи. И така изведнъж Великобритания се превърна в старата Източна Германия.

Националистите от ЮКИП, водени от Найджъл Фараж, твърдят, че събитията в Брюксел доказват нуждата Великобритания да напусне Европейския съюз (EС). Министърът на вътрешните работи Тереза Мей казва обратното. По думите ѝ така терористите ще се разхождат свободни, тъй като с европейската система за обмен на информация идентифицирането на ДНК-проби отнема 15 минути, а след напускането ще са нужни около 143 дни.

Реакцията на терористични атентати по начин, който не облагодетелства извършителите, изглежда трудна. Медиите се чувстват длъжни да съобщават за събития, а политиците смятат, че трябва да демонстрират на хората, че ги пазят. Това, че показването на задръжки в сложна ситуация е трудно обаче не е извинение за промотирането на тероризма.

Всички замесени в реакциите тази седмица, от журналисти до политици и лобисти за сигурността, имат интерес от тероризма. За тях той значи много пари, а колкото по-ужасяващи са събитията, толкова повече ще има в банковата сметка.

Можем да отговорим на събития, като тези в Брюксел, с тихо и достойно съчувствие – със свещи и мълчание. Да омаловажим нещо не значи да го игнорираме. Терористите имат конкретни цели, а те са да разгърнат зверствата си в името на политическа кауза.

Свободното общество няма разумни отбранителни механизми срещу жестокостта. Но има защита срещу целите ѝ. Тя е избягването на истерия и показването на повишено внимание и повече кураж, а на думите на Камерън, които тласкат обществото към ужас. Защитата не е изменянето на закони и отнемането на свободи, нито пък преследването на мюсюлмани.

По време на серията от по-опасни и последователни бомбени атентати на Ирландската републиканска армия (ИРА) през 70-те и 80-те години, лейбъристи и консерватори настояваха тероризмът да се приема като криминално, а не политическо действие. Те разчитаха на това, че полиция и служби ще предпазят обществото от заплаха, която не може да бъде елиминирана, а само намалена. В крайна сметка това проработи, без да се налага да се отнемат граждански свободи.

Тези, които живеят в свободно общество, знаят, че това има цена и тя е известна степен на риск. Плащаме на държавата да ни пази, при това спокойно, без постоянно разпалване на страх и гръмки изказвания. Знаем, че реално животът във Великобритания никога не е бил по-безопасен. И това, че обратната теза устройва някои хора, не прави фактите различни.

В наръчника си „Тероризмът: Как да отговорим“, професорът от Белфаст Ричард Инглиш определя заплахата за демокрацията не като „ограничена опасност“ от смърт и разрушения, а като „опасност“ от провокиране на необмислени, екстравагантни и контрапродуктивни действия от страна на държавите.

Заплахата от Брюксел не се крие в терора, а в реакцията към него. Именно от нея трябва да се опасяваме. И да не забравяме, че свободата никога не излиза от бункер на КОБРА.