Западната мечта си има цена и тя е терорът

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Нашата либерална модерност, с всичките й предимства като удобни домове, търговски центрове, филми и пуканки, си има и тъмна страна: тя има лоши последствия за други хора. Добрият джип, който шофирате по спретнатите си магистрали се зарежда с петрол, произведен в диктаторски режим, чиито затвори са пълни с изтезавани затворници. И омразата на последните расте не само срещу въпросния диктатор, но и срещу „съюзниците“. По същия начин, хубавият и забавен живот в Тел Авив струва нещо ужасно на човека в Газа. А националната държава, дала сигурност и достойнство за турците, означава далеч по-малко вдъхновяващи неща за други, като кюрдите, пише турският писател и публицист Мустафа Акьол в коментар за в. „Хюриет“.

Тъкмо си пиех късното сутрешно кафе вчера, когато чух извънредните новини: Атентатори-самоубийци ударили Брюксел, сърцето на Европейския съюз. Натъжих се за всички невинни хора, загубили живота си и за всички травмирани семейства, които са оставили след себе си. Позволете ми тук за пореден път да изкажа съболезнованията си към добрите хора на Белгия и да препотвърдя презрението си към терористите, които ги атакуваха с такава жестокост.

Array

Уви, това не е изолирана трагедия. Тук в Турция бяхме засегнати от подобни жестоки терористични атаки, при които загинаха десетки невинни граждани. Само преди седмица, докато пиех друго сутрешно кафе в събота, моят роден град Истанбул беше ударен от атентатор-самоубиец, който уби петима души и рани почти 40. Само седмица преди това в центърът на Анкара бе ударена от двама атентатори-самоубийци, които бяха отнели живота на 35 невинни души. Преди това Анкара бе нападната два пъти – през февруари и октомври, от други атентатори-самоубийци, които убиха общо над 130 души. А преди това подобна касапница имаше и в югоизточната част на Турция, в Суруч.

Цялото това насилие, както обичайно го наричаме, е причинено от „тероризма“. Но тероризмът не е аморфно чудовище, опитващо се да убива хора заради самото убиване. Тероризмът по-скоро е тактика, използвана за прокарване на политически цели.

Не е изненада, че най-разнообразни, всъщност разнородни, политически сили използват тази тактика. Неотдавнашната вълна от самоубийствени атентати в Турция например дойде от две сили, които всъщност са във война помежду си: войнстващият кюрдски етнонационализмът, ръководена от Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните разклонения, като „Ястреби за свободата на Кюрдистан“ (ТАК ), и екстремисткия салафитски джихадизъм, представляван от прословутaта „Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). (С други думи, самоубийствените атентати и други форми на тероризъм възникват не само от ислямистки корени, а и от доста светски такива).

В Турция, както може би и навсякъде другаде, общата реакция е да „осъдим терора, откъдето и да идва той“ и да „стоим обединени“ срещу него. Това всичко е хубаво, но и не помага много за разбирането откъде идва проблемът и как можем наистина да се справим с него.

По моето скромно мнение, има няколко основни факта, които трябва да разберем за терора след като го осъдим. Първото нещо е, че нашата либерална модерност, с всичките й предимства като удобни домове, търговски центрове, филми и пуканки, си има и тъмна страна: тя има лоши последствия за други хора.

Добрият джип, който шофирате върху спретнатите си магистрали се зарежда с петрол, произведен в диктатура, чиито затвори са пълни с изтезавани затворници. И омразата на последните расте не само срещу въпросния диктатор, но и срещу „съюзниците“. По същия начин, хубавият и забавен живот в Тел Авив струва нещо ужасно на човека в Газа. Или, националната държава, дала сигурност и достойнство за нас, турците, означава далеч по-малко вдъхновяващи неща за други, като кюрдите.

Така че как да се справим с тази тъмна страна на модерността е големият въпрос. Нашите ястреби, където и да сме, ще ни дадат прост отговор: трябва просто трябва да бомбардираме тъмната страна, и да я ликвидираме! Това обаче означава само да налеем още масло в огъня, и да ускорим крачка към пропастта.

Другият факт е, че в областите на тъмната страна на модерността (която може да варира от улиците на Рака до предградията на Париж), има хора, които осъждат либералната модерност по принцип, и се заричат да създадат алтернатива антиутопия. ИДИЛ е точно това. Ето защо една „битка на идеи“ е много необходима в незападните цивилизации, особено ислямските.

Нито тя, нито „битката на идеи“ за по-добра либерална модерност, трябва да се отричат.