ДЕОС питат Фандъкова колко скъпо ни излиза топлото от смет

Партия ДЕОС изразява съмнения в икономическата целесъобразност от изгарянето на преработения в RDF гориво софийски боклук. Става въпрос за поредната инвестиция – нова инсталация за оползотворяване на RDF гориво на територията на ТЕЦ София, на цена 135 милиона евро (264 милиона лева).

Още по темата:

Според уверенията на кмета Йорданка Фандъкова тя ще осигурява отоплението на 30 000 домакинства. Столичният кмет е на посещение във Виена, където разгледа аналогичното съоръжение „Пфафенау“. Целта на визитата е да убеди пътуващите с делегацията граждани от централните райони на столицата, че подобни мощности не представляват екологична заплаха. В австрийската столица Фандъкова е заявила, че за изграждането на инсталацията София работи съвместно ЕК и ЕИБ. Намерението е проектът да получи и безвъзмездна помощ от Оперативна програма „Околна среда“. От ДЕОС уточняват, че обичайно тази помощ обезпечава 80% от стойността на проекта.

От ДЕОС обаме правят анализ както на екологичната, така и на икономическата целесъобразност на подобен проект с аргумента, че „смятаме себе си за европейски данъкоплатци и гледаме на фондовете на ЕС като на наши собствени пари. Не забравяме и чисто националния аспект, че за финансиране чакат още ред български проекти, които едно крупно единично капиталовложение може да остави без средства“.

Анализът

От ДЕОС вече са посочвали, че всеки тон софийска смет, попаднал в камион за смесени отпадъци, излиза на гражданите 232 лв./тон с депониране, съответно 214 лв./тон преди него. За сравнение, в момента цената на стоманения скрап започва от 200 лева/тон.

Според тяхната оценка сегашната система за управление на отпадъците на София е организирана като гигантски изкупвателен пункт, който поема наред хигиенни отпадъци, помия, обелки, огризки, оползотворяеми опаковки и ги разплаща на цената на лелеяното от бедните старо желязо, което се случва с парите от нашите данъци и такси.

Разделното събиране винаги е имало бутафорен характер и за ДЕОС остава да виси въпросът на какво се дължи това, съответно когато някой не желае да прави нещо, защо не биват поканени други да го свършат? Законът за управление на отпадъците е пределно ясен – чл. 8 ал. (2) т. 3 и чл. 30 ал. (3) вменяват на собствениците на отпадъци разделното събиране да става още при източника. Но дори да пропуснем сериозните разходи по тон смет, преди да се е превърнал в RDF-гориво, сега ще се спрем и на показателите на самата централа за термично оползотворяване, замислена за нашия град.

Декларираните технически параметри на инсталация за изгаряне на RDF-гориво в София изглеждат така:

Капацитет: 180 000 тона RDF гориво годишно

Инсталирана мощност: 19.5 MW за електрическа енергия и 58 MW за топлинна енергия

Икономия на природен газ: 60 до 70 млн. куб. м годишно

Наличието на отдавна работещи подобни съоръжения по света ни предлага уникалната възможност да боравим с емпирика вместо спекула, посочват от ДЕОС. Какво показват например данните от експлоатацията на съоръжението за изгаряне на отпадъци „Пфафенау“:

Капацитет: 250 000 тона RDF гориво годишно

Инсталирана мощност: 14 MW за eлектрическа енергия и 50 МW за топлинна енергия

Годишно производство: 65 GWh електрическа енергия и 410 GWh топлинна енергия

KПД: 76%

Сумарно общото годишно енергопроизводство на инсталацията „Пфафенау“ е 475 GWh от 250 000 тона смет. За София можем да очакваме 180/250 от тази стойност или 342 GWh. Като енергийна стойност (1000 куб. м природен газ – 10 MWh) и 6% загуби при производството на топлоенергия (източник: одитния доклад за 2013 г.), на „Топлофикация София“ ЕАД ще са нужни 36 000 000 куб. м природен газ за добиване на същата топлинна енергия, тоест два пъти по-малко от декларираните 60-70 милиона куб.м.

Можем само да гадаем откъде идва разликата от 2 пъти в изчисленията, риторично питат от ДЕОС. Едното ни предположение е, че някой е пропуснал да заложи КПД от 76%. 24% са енергийни загуби на инсталациите за термално оползотворяване на смет – вероятно обусловени от високия разход на ток на пречиствателната система и филтрите.

Другото възможно обяснение (или по-скоро въпросителна за изясняване) може да се прочете в Доклада – задание за ОВОС , изготвен от датския консултант Ramboll. В него e заложена номинална най-ниска калоричност на RDF-горивото от 13 GJ/тон (3.61 МWh/т). На практика стойностите варират в широки граници, започвайки от 8 GJ/тон за обикновената влажна смет. Колкото по-съвършена е системата за разделно събиране, толкова по-малко висококалорични примеси (автомобилни гуми, пластмаса, хартия, дърво) остават в балите с RDF-гориво. Примерно, за подобно съоръжение в германския град Билефелд енергийната стойност е заложена като 9.2 GJ/тон или 30% под заложената стойност за софийската инсталация.

Като парично изражение, при предложената от КЕВР цена от 312.21 лева/1000 куб. м от 01.04.2016 г. тези 36 млн. куб. м спестен газ са равни на 11.2 млн. лева годишна икономия на природен газ, така че като обобщение можем да кажем:

1) инсталацията за термално оползотворяване на RDF-гориво е на прогнозна стойност 264 млн. лева, а очакваната икономия от газ по днешни цени е само 11.2 милиона лева/година

2) разходите за поддръжка и ремонт на подобно оборудване са обичайно 4-5% годишно, тоест 10 милиона лева

3) съдено по аналогичното съоръжение в Билефелд, персоналът ще бъде от около 100 човека, с прогнозен разход за труд минимум 4 милиона лева годишно при днешните равнища на заплатите в сектор „Енергетика“

4) другите експлоатационни разходи са неизвестни, но едва ли ще са под няколко милиона на година и с това окончателно изяждат ефекта от спестения газ, дори при презумпцията, че „парите за капиталовия разход са на ЕС“

5) подобни големи и непрегледни проекти са крайно рискови от гледна точка на срокове на завършване и запазване на договорената цена непроменена

6) от енергийна гледна точка това съоръжение е непотребно и само ще дублира една структура с излишни мощности, каквато е „Топлофикация София“ ЕАД.

7) ако се направят минимални инвестиции за повишаване на дела на разделното събиране и повторна употреба на отпадъци, ефектът ще се види още по фактурите за сметосъбиране и ще се пренесе докрай по веригата

Единствената неизвестна е дали има рискове, балите с крайния продукт от работата на Завода за механично-биологично третиране да останат неоползотворени. В момента изгарянето им става в 3 български циментови завода с диоксинови филтри (Холсим – с. Бели извор, Титан – Златна панега, Девня цимент – Девня).

По данни от пресата от септември 2015 г., вече има парадокс с цена на изгаряне от 5 стотинки за тон отпадък, а класираните по-назад оферти са били за 30 и 32 лева/тон. Това прави под 6 млн. лева годишно за същите 180 000 тона и ако тези цени могат да се задържат с дългосрочни договори, обезсмислят изцяло инвестицията в общинска инсталация от нулата.

Ние от ДЕОС смятаме, че към вложение от размера на 264 млн. лева трябва да се прибягва само при безспорна необходимост и максимално обезпечена възвращаемост. Горните сметки не доказват нито едното, нито другото. От днешна гледна точка мястото на този завод е в списъка на прекратените проекти, веднага след АЕЦ Белене, Бургас-Александруполис и 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй“/“Уестингхаус“.

Според ДЕОС абсолютният инвестиционен приоритет на ОП „Околна среда“ трябва да са мерките за осигуряване на чист въздух в София, Стара Загора и останалите силно потърпевши от замърсяването с ФПЧ градове. „Задръжте си дъха, докато сте в България“, написа New York Times преди повече от две години, според който София е мръсната столица на Европа. Оттогава насам не се е променило нищо, а насочването на стотици милиони към спорни проекти ни лишава от малкото източници на финансови средства за решаване на проблема.

Заводът за преработка на боклук в София е вторият в България, след инсталацията в Пловдив. На 14 септември 2015 г. заводът, обещаван на софиянци от има-няма 15 години, беше тържествено открит, благодарение на европейско финансиране от 250 милиона лева.