Кипър и ЕС не постигнаха съгласие, вето заплашва сделката с Турция

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и президентът на Кипър Никос Анастасиадис

По-малко от 72 часа преди началото на срещата на върха ЕС-Турция, сделката между Брюксел и Анкара за миграционния натиск изглежда заплашена от двойно вето. Най-напред България в лицето на премиера Бойко Борисов изпрати писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в което в ултимативен тон казва, че София ще блокира споразумението, ако не бъдат отчетени и интересите на България. А днес има и ново двайсе. Кипър няма да вдигне ветото си върху замразените глави за преговорите за присъединяването на Турция към ЕС, въпреки оказвания европейски натиск, докато Анкара не изпълни задълженията си. Без да се постигне съгласие по това ключово условие завършиха разговорите днес между президента на Кипър Никос Анастасиадис и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който извънредно пристигна днес в Никозия на непланирано посещение. Един анализ на Бранислава Бобанац, Кипър. Array

С този отказ сделката Европейски съюз – Турция за ограничаване на мигрантския поток, която трябва да бъде финализирана на срещата на върха на 17-18 март, е пред още едно препятствие. Освен граничните с Турция страни-членки като България и страните по Балканския маршрут, Кипър също е със сериозни възражения по пакета искания, който Анкара отправи към Брюксел в замяна на помощ за бежанската криза.

Давид срещу Голиат

„Трябва да бъде разбрано от нашите партньори в ЕС, че приемането на турските искания от Никозия без Турция да е изпълнила висящите си задължения, по същество представлява – с моето собствено съгласие, примане, че Република Кипър наистина „не съществува“, заяви държавният глава Никос Анастасиадис днес. Той посочи, че страната няма да даде съгласието си за откриването на пет глави от преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, замразени от Кипър – каквото е едно от обявените (публично) искания на турския премиер Ахмет Давутоглу. Особено в момент, в който се водят решаващи преговори по Кипърския въпрос.

Визитата на Доналд Туск в Никозия бе коментирана от политици и анализатори на острова като част от задушаващия натиск, който след срещата на върха в Брюксел на 7 март се оказва върху президента Никос Анастасиадис, за да се „гарантира“ успеха на споразумението ЕС-Турция в края на тази седмица. Самият Анастасиадис призна, че е подложен на такъв натиск в свои изказвания през изминалите дни. Мисията на Туск в Никозия бе от решаващо значение да намери балансирана, взаимноприемлива формула, с която Брюксел да изпълни поставените му от Анкара условия, отчитайки и интересите на своите страни-членки. В този процес малката средиземноморска дстрана се оказа в позицията на Давид срещу Голиат.

Кипър, който е една от най-малките страни-членки на ЕС, сега е препъникамък с ветото си върху 5 от главите в предприсъединителните преговори на Турция. Анкара поиска отварянето точно на тези глави, замразени от Никозия през 2009 г. като отговор на неизпълнението на Турция на нейните ангажименти към страната – която Турция не признава, по силата на т. нар. „Протокол от Анкара“. В това условие кипърски политици заподозряха съзнателен натиск и изнудване на малката, етнически разделена страна след турската инвазия през 1974 г., тъй като има глави, блокирани от Германия и Франция, към които Турция не прояви претенции.

„Кипър е в полза на пълноправното членство на Турция в ЕС, но не възнамерява да даде съгласие за отварянето на която и да е глава, ако Турция не изпълни задълженията си, както са описани в рамката за преговори“, категоричен бе президентът Анастасиадис сред срещата си с Туск днес.

Само дни преди днешната важна среща Никос Анастасиадис ясно заяви, че той никога няма да приеме да бъде принуден и никога няма да даде съгласието си, защото в противен случай няма да има друг избор, освен да не се връща обратно у дома.

Ако вето на Кипър за отваряне на преговорните глави застрашава сделката между Анкара и Брюксел за ограничаването на мигрантския поток, това няма да е проблем на Никозия, подчерта още Анастасиадис. Въпросът според него опира до Анкара, която трябва да изпълни задълженията си, за да бъдат размразени главите.

Доналд Туск побърза да разсее изразяваните през изминалата седмица в Кипър съмнения, че, за да си осигури сделка с Турция, ЕС е готов да „пожертва“ Кипър. „Кипър не може винаги да се жертва, за да задоволи Турция“, заяви лидерът на основната опозиционна партия АКЕЛ Андрос Киприану в навечерието на визитата на Туск. Включването на главите в пакетната сделка предизвика изключително остра реакция на всички политически партии в Кипър.

За втори път след кипърската криза и подписването на шоковото споразумение с тройката международни кредитори точно преди 3 години, „ЕС опря пистолет в челото на президента Никос Анастасиадис“, посочваха редица коментари, напомняйки как самият президент определи положението си през март 2013 г.

„Кипър е също толкова важен за ЕС като Германия, Франция, Холандия и всяка друга държава-членки. Никоя трета страна не може да е по-важна от една държава-членка“, успокои духовете с днешното си изявление председателят на Европейския съвет. „Турското предложение все още трябва да бъде балансирано, за да бъде прието от ЕС-28, но ние все още не сме стигнали там“, посочи още Туск след разговорите днес. Той също увери, че всички действия на ЕС имат за цел общността да помогне за решаването на Кипърския въпрос, което ще бъде ново начало за Кипър, Европа и по-широкия регион.

Спорните замразени от Кипър глави

са 6 общо (за пет от тях Анкара иска размразяване сега). Те са свързани основно с движението на стоки, финансови услуги, транспортна политика, митнически съюз и външни отношения. От особена важност са главите за енергетика – във връзка със сондажните прочувания и бъдещата експлоатация на кипърските газови находища, и по въпросите за съдебната система, основните човешки права, правосъдието, свободата и сигурността.

Главите са блокирани през 2009 г. най-вече заради неизпълнението на „Протокола от Анкара“, който налага на Турция да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети под кипърски флаг. Забраната води до големи затруднения и загуби на кипърския транспорт. През последните месеци на интензивни преговори по Кипърския въпрос Турция обвърза отварянето им с признаването от Кипър на незаконното летище Ерджанв северната, окупираната част на Никозия.

В момента от и към него има полети само от Турция. Република Кипър категорично се противопоставя на това искане. Взаимнообвързано е и друго искане – Кипър настоява за връщането на Вароша, града-призрак, предградие на Фамагуста, което в момента е под окупация от турската армия, но Анкара вижда такава възможност само като част от цялостното уреждане на Кипърския въпрос.

В сегашната ситуация на търсене на споразумение с Турция за бежанската криза и присъединителния й процес към ЕС, Кипър трябва да преследва цели в дългосрочна перспектива, а не в краткосрочен план, посочи специално за Ureport.bg д-р Сотос Кторис, един от водещите в Кипър политически анализатори, специалист по турски и близкоизточни отношения. Според него правителството трябва да настоява не само и не толкова за отваряне на пристанищата и изпълнение на „Протокола от Анкара“, колкото от договарянето на реални, дългосрочни твърди ангажименти на Турция в преговорите за решаване на Кипърския въпрос.

Сред тях той поставя въпроса за собствеността и територията, оттеглянето от острова на турската армия, статута на гарант, който Турция иска да запази. Ако Кипър се съгласи на сделка ЕС-Турция, той трябва да получи ясни срокове и ангажименти от Анкара за решаване на висящите ключови проблеми, смята д-р Сотос Кторис. Затова според него президентът Никос Анастасиадис е изправен пред важни

дилеми как „ще отиграе топката“

– не само дали ветото на Кипър влиза в конфликт със силни европейски партньори, а и дали вдигането му на този етап ще даде преимущества на Кипър в решаването на продължаващия над 4 десетилетия Кипърски проблем – най-дългият европейски конфликт.

Турция, която след инвазията през 1974 г. досега държи под окупация 37% от територията на острова, се смята за най-критичната брънка във веригата за решаване на Кипърския въпрос. След разговора си с Доналд Туск днес президентът Анастасиадис обаче подчерта, че в този критичен етап от преговорите за обединяването на страната това предложение води до конфронтация с Турция. „Всяко противопоставяне с турското правителство, особено в тази критична фаза в преговорите, е последното нещо, което търсим. В тази връзка обясних на председателя Туск, че е неоправдано, контрапродуктивно и неприемливо тежестта на отговорността за мигрантската криза да се стовари върху раменете на Република Кипър“, заяви Анастасиадис.

Преговорите между лидерите на двете кипърски общности – Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, се намират сега в много интензивен и деликатен момент. Според много дипломати и анализатори това може да бъде най-добрият и последен шанс за обединение на острова като двузонална двуобщностна федерация.

Кипърският президент смята, че турските искания поставят в опасност цялата процедура, те могат да пожертват трудно постигнатия напредък и уникалната възможност да се намери решение на Кипърския въпрос, и това тласка Кипър към отговор „не“.

„Пазарлъкът“ на председателя на Европейския съвет Доналд Туск продължава. След Никозия той лети за Турция, където ще се срещне с премиера Ахмет Давутоглу.