Половин България не е стабилна

След като минаха местните избори и фонтаните запяха, лъсна финансовата картинка на общините.

Финансите на българските общини са пред пълна катастрофа, а хазната ще трябва да налее в тях спешно десетки милиони левове, съобщи вестник „Сега“. По данни на финансовото министерство 156 от общо 265 общини у нас са приключили 2015 г. с дефицит. 71 кметства нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, 25 са затънали в дългове и харчат голяма част от приходите си за обслужването им. Общинският дълг като цяло расте рязко и в края на 2015 г. достига 1.3 млрд. лв.

Проблемите показаха картина, различна от тезата на премиера Бойко Борисов за „стабилност“. В пленарна зала влязоха предложени от Министерството на финансите (МФ) промени в Закона за публичните финанси, които предвиждат механизъм за подкрепа на финансово затруднени общини, включително възможност за покриването от централната хазна на отпуснати на кметовете безлихвени заеми.

За една година дълговете на общините са скочили рязко и вече стигат 1.27 млрд. лв. За сравнение дългът на сектор „Местно управление“, в който освен общинския дълг се включва и този на общинските болници, в края на 2014 г. бе 1 млрд. лв.

Абсолютен лидер по размер на дълга през 2015 г. е Cтоличната община с 570.6 млн. лв., следвана от Bарна със 79.6 млн. лв. и Пловдив – с 35.3 млн. лв., отбелязва „Сега“, като цитира справка от МФ, представена по искане на соцдепутати. Въпреки това при тези големи кметства дългът не тежи несъразмерно на бюджета и те не надхвърлят ограничението за максималния размер на разходите, които могат да правят през годината за обслужване на заемите си.

За разлика от тях други 25 общини са надхвърлили лимита и са платили за обслужване на дълга над 15% от средния размер на собствените си приходи и изравнителната субсидия за последните 3 години. Абсолютен рекордьор е община Рудозем, която при ограничение от 15% е извършила плащания по общинския дълг през 2015 г. в размер на 148.4%.

Средният размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия на община Рудозем за този период е 1.4 млн. лв. годишно, а за 2015 г. е имала плащания по дълга в размер на 2.1 млн. лв. В тази негативна класация следва малката община Ковачевци с плащания по дълга през 2015 г. в размер на 123.5% от собствените приходи и субсидията. В списъка попадат и големи общини като Перник (48.5%) и Кюстендил (19.1%).

71 български общини имат прекалено големи просрочени задължения и биха надхвърлили предложения нов лимит за този показател. Според МФ просрочените плащания не трябва да надхвърлят 5% от отчетените разходи за последната година. Най-зле по предварителни данни са Белоградчик с 82.2%, Стамболово с 52%, Велинград с 44%, Симитли – 44%, Пирдоп – 43.4%.

В края на 2015 година просрочените задължения на общините са били 184.8 млн. лв., като 64.6% от тях са натрупани от 20 местни управи. В списъка води Сливен с 20 млн. лв. просрочени дългове към края на годината, следван от Кърджали с 13 млн. лв., Перник с 12.7 млн. лв., Велинград – 11.3 млн. лв.