Накъде духа газовият циклон от Средиземноморието

Предстои третият кръг за разпределяне на лицензи в кипърската изключителна икономическа зона.

Още по темата:

Накъде духа Средиземноморският газов циклон? Сложните геополитически интереси на страните в региона преплитат потенциалните маршрути на синьото гориво към Европа. Един анализ на Бранислава Бобанац, Кипър.

Две събития в Източното Средиземноморие отново поставиха отново на прицел размирния регион, но този път не толкова заради военните конфликти и човешки трагедии в него, а заради засилващия се като средиземноморски циклон мирис на газ.

До края на март трябва да завърши проучването, финансирано от Европейския съюз, на трасето на бъдещия Източносредиземноморски газопровод (East Med Pipeline). То ще покаже дали проектът за газова връзка от Израел през Кипър до Гърция и Европа е технически възможен и колко ще струва.

“Зохр”, “Афродита” и “Левиатан” – триъгълникът на международните газови интереси в Източното Средиземноморие.

Месец преди тези резултати – в края на февруари, правителството на Кипър даде „зелена светлина“ за провеждането на трети кръг лицензиране за сондажни проучвания за природен газ в изключителната икономическа зона на страната в Източното Средиземно море. Поканата за търга се очаква да бъде обявена съвсем скоро чрез Официалния вестник на Европейския съюз. Но дори самото обявяване от Никозия вече изостри апетита и сегашни и бъдещи играчи започнаха да „загряват“ край находищата.

Газовите залежи във водите между трите континента (Европа, Азия и Африка) са трайно

в центъра на международни икономически и геополитически интереси през последните години. В момента тук работят американски, италиански, британски, френски, южнокорейски, израелски компании, а в новата ситуация за търсене на политическо надмощие в региона интерес към лиценз за газовите находища на Кипър проявява и Русия.

В представения през февруари пакет от мерки за осъществяване на Eдинния енергиен съюз, Европейската комисия постави Източното Средиземноморие като много важен регион от гледна точка на енергийната сигурност на Европа и стратегически алтернативен енергиен доставчик. Търсенето на енергия в Европа се очаква да се удвои до 2030 г. и годишната консумация на газ в Европа може да бъде частично покрита от добива в Източното Средиземно море, подчерта пазарните прогнози кипърският президент Никос Анастасиадис.

България, с неуспешния си досега опит с газопроводите, също гледа към новите терени. През февруари, по време на срещата си с кипърския президент Никос Анастасиадис в София, президентът Росен Плевнелиев приветства „всяка тръба, която минава през територията на страната ни“. Само дни след като двете страни подписаха договор за сътрудничество в енергийната сфера и обсъдиха възможността за доставка на кипърски природен газ в България, премиерът Бойко Борисов (почти) договори страната ни да получава и израелски газ – нищо, че той трябва да мине по същите тръби като кипърския газ, които все още ги няма.

Големите надежди са свързани

с трите основни „газови“ страни в Източното Средиземноморие – Израел, Кипър, Египет, които имат находища на горивото, както и с Гърция, която е основната транзитна страна и главната им входна врата за Европа. Вече 2 години четирите страни си сътрудничат активно на висше държавно ниво – президенти и министър-председатели. В края на януари тази година лидерите на Кипър, Гърция и Израел се договориха и за създаването на специален технически комитет, който да ускори съвместната им работа в енергетиката.

Израел е най-напред с голямото си газово находище „Левиатан“, разкрито през 2010 г. В него има над 620 млрд. куб. метра природен газ, като се очаква добивът му да започне през 2018 или 2019 г. Находището се разработва от същите фирми, които откриха и първите кипърски залежи – американската „Нобъл Енерджи“ и израелските „Делек“ и „Авнер“.

Откриването и експлатацията на находища на природен газ в кипърската изключителна икономическа зона се смята за „върховен приоритет“, по оценката на президента Никос Анастасиадис. Този сектор може не само да подпомогне възстановяването на кипърската икономика след дълбоката криза от последните три години, но и да превърне малката страна в регионален енерегиен център.

След проведените два лицензионни кръга – през 2007 г. и 2012 г., правителството в Никозия сключи договори за сондажни проучвания на 6 блока от общо 13 в офшорната му зона. Негови партньори са американската „Нобъл Енерджи“ (която само преди месеци предостави 35% от дела си на британския енергиен гигант BG Group), израелските „Делек“ и „Авнер“, италиано-южнокорейският консорциум „Eни/Когас“ и френската „Тотал“.

До момента Кипър има едно газово находище – „Афродита“, с потвърдено наличие на значителни залежи от близо 140 млрд. куб. метра газ, което го прави трето по големина в басейна на Източното Средиземноморие. През юни миналата година официално бе обявена търговската му жизнеспособност. На финалния етап е обсъждането на представения на кипърското правителство план за развитие и експлоатация на находището, като според досегашните прогнози добивът от него се очаква към 2020 г.

След неуспешни първи пробиви на „Ени/Когас“ и „Тотал“, през декември и януари правителството подписа двугодишно удължаване на лицензите им за проучвания.
Третият кипърски лицензионен кръг бе ускорен след преоценка на енергийния потенциал на блоковете му след откриването през август миналата година на находището „Зохр“ в египетските води. Според първоначалните оценки на италианската компания „Ени“ (същата, която работи и в кипърски води) то е най-големият газов резервоар не само за Египет, но и в Средиземно море с потенциал от около 850 млрд. куб. метра газ.

„Левиатан“, „Афродита“ и „Зохр“ се намират съвсем близо едно до друго и заедно подсилват интереса към богатствата на региона. Оптимизмът за газ, инвестиции и голяма политика обаче все още се свежда до обикновени технически въпроси за бъдещите трасета, по които

Синьото гориво ще стигне до очакващата го Европа (и България)

Неизвестните са заради сложната политическа ситуация в региона и техническите възможности. Още преди откриването на „Зохр“, Кипър започна да обсъжда изграждането на тръбопровод от „Афродита“ до Египет, за пренос на кипърския газ до двата египетски терминала за втечняване.

Президентите на Египет и Кипър и министър-председателят на Гърция (отляво надясно) – в среща на върха в Никозия за тристранното енергийно сътрудничество.

Разстоянието е 180 км и трасето бе коментирано като икономически целесъобразно. Въпреки бъдещите големи количества от самото египетско находище, правителството в Никозия обяви, че този вариант все още не е отпаднал.

Основният газов маршрут обаче, който обединява страните от региона, е т. нар. Източносредиземноморски газопровод (East Med Pipeline). Това е подводното трасе, от което може да се възползва и България и по което заедно би трябвало да минат кипърският и израелският газ, тъй като то ще свърже Израел, Кипър, Гърция и Европа.

Никозия продължава да насърчава създаването на такъв коридор от източната част на Средиземно море до Европа чрез сътрудничество с потенциалните транзитни страни, подчерта президентът Никос Анастасиадис в изказването си на 7-ия Средиземноморски форум за нефт и газ, проведен в кипърската столица в началото на март. На срещата на върха през януари лидерите на Кипър, Гърция и Израел потвърдха готовността си за изгражане на EastMed, одобрен от ЕС като „проект от общ интерес“.

Съоръжението ще бъде най-дългият газопровод в света – до 1530 км, като ще минава на дълбочина до 3000 метра във водите на Средиземно море, и ще струва между 10-15 млрд. долара. Въпросът в случая е технически и инвестиционен. Според експерти заради спадналите цени на природния газ и очакването те да останат ниски в обозримо бъдеще, шансовете на този тръбопровод да се превърне в реален жизнеспособен проект намаляват. В края на март, след проучването, ще се види дали няма да се наложи Кипър и Израел да търсят други възможности за износ на газа си.

Запалването на пламъка на първия кипърски природен газ – ”Афродита”, септември 2013 г.

Израел държи две отворени опции – към Кипър-Гърция и Турция. Връзката с първите две страни е важна за него заради подкрепата в рамките на ЕС. Полагането на тръбопровод към Турция обаоче ще бъде значително по-евтино. Лекото затопляне на отношенията между Анкара и Ерусалим даде основание на анализатори да прогнозират превес на втория вариант. Проблемът обаче е, че дори при сделка Израел-Турция израелският газ трябва да минава през изключителната икономическа зона на Кипър, за което трябва съгласие от правителството на островната държава.

Газопровод от Кипър и Израел („Афродита“ и „Левиатан“) към Турция бе представен от Международната агенция по енергетика (International Energy Agency – IEA) по време на Световния форум в Давос през януари като икономически най-изгоден маршрут.

И двата варианта (износ само от Израел или от двете страни към Турция) могат да станат само ако бъде уреден продължаващият 42 години политически въпрос – обединяването на етнически разделения Кипър, 37% от чиято територия е все още под турска окупация. При интензивните политически преговори под егидата на ООН, които се водят в момента, се очаква решаването на Кипърския въпрос да стане до края на тази година. От този напредък в голяма степен зависят и бъдещите енергийни разработки на Кипър – в интерес на двете кипърски общности.

Нефтът и природният газ могат да бъдат благословия или проклятие – източник на богатство или на напрежение, каза преди време специалният съветник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде. Източното Средиземноморие и международните сили сега избират.