Българският клошар - разведен, над 50, често висшист

Българският клошар – разведен, над 50, често висшист

Да се окажеш изведнъж на улицата е по-лесно, отколкото си мислите. Имотна измама, загуба на работа, изобщо почва под краката. Вече има и „портрет“ на класическия бездомник у нас – разведен мъж над 50-те, често пъти висшист. Кои са те, „невидимите“ за обществото хора – разказва Нина Никодимова.

Още по темата:

Виждали сме я десетки пъти – жената, която събира картони, преживява от картони и самата тя живее в картонен дом. Намира се на една от най-скъпите улици в София, до бившия Детмаг. Там е превърнала в жилище няколко кашона, сред които спи дори и в най-лютата зима. А над главата й висят реклами на стоки, чиято цена би платила наема й за години напред.

Приемаме я като подробност от пейзажа. Както и всички хора, които по една или друга причина са загубили жилището си и са се слели със градската сивота.

Статистиката, която явно брои само хората с дом, е изчислила техния брой на 1370. Ако сложим една нула отзад, вероятно числото ще бъде далеч по-вярно, разказват от проекта „Градски номади“, които за първи път у нас направиха изследване на бездомниците – своеобразен профил на онези, които спокойно могат да бъдат наше огледало.

В тази „къща“ в Благоевград са живели клошари

Класическият бездомник, посочват „Градски номади“, е разведен мъж между 50 и 65 години, често със средно образование или дори висшист. Всъщност, една четвърт от бездомниците са завършили университети. Улицата е друг „университет“ и май доживот.

Обикновено този човек е прекъснал контакти с близките си, най-често няма деца – затова и няма кой да се развълнува от факта, че живее под покрив от небе. В други случаи хората без дом са просто в лоши и/или заплетени отношения с близките си.

При жените, които са общо една трета от всички бездомници, най-често причината да се окажат на улицата е домашно насилие. Нерядко тези хора са лишени от дома си или от измамници, или са го загубили в резултат на жилищен кредит, който не са могли да обслужват. Мнозина са жертви на така наречената „трудова миграция“ – продали са единствения си дом в провинцията, където работа няма, и дошли в столицата в търсене на по-добър живот.

Повечето от тях, напук на всеобщата ни представа, не просят. Преживяват от изхвърлени картони, бутилки, пластмасови изделия, които вадят от контейнерите и след това предават. Навъртат около десет километра на ден, тъй като нямат пари за транспорт. Изкарват средно около пет лева дневно и мечтата на почти всеки от тях е да си намери „истинска работа“.

„Градските номади“ разказват покъртителни истории за хора, които са се отзовали на улицата само в резултат на това, че професията, която се упражнявали някога, е изчезнала и вече не се търси. Жена на 47 години заявила, че е „много стара“, за да се преквалифицира. Мнозина от тях твърдят, че просто няма как да кандидатстват за работа по елементарни хигиенни причини – не можеш да се явиш на интервю некъпан.

Зад „профила“ на бездомника се крият истории – като тази за портиера на бивша луксозна кооперация, когото изхвърлили като ненужна реликва от соца. Човекът всеки ден облича единствения си костюм, запазен от онова време, и го разхожда по софийските улици с илюзията, че късметът все още може да му се усмихне. Сред бездомните има и бивша известна оперна актриса, вече над 70, която продължава да сънува сцената, докато спи под открито небе.

„Човек с огромна обща култура“, разказва за нея Елеонор Генова от „Градски номади“. Има и покъртителна история за брат, изгонен от сестра си след разпра за семейното жилище. Навремето работел в библиотека. Когато напускал дома си, поискал да вземе със себе си само книгите си. Сега живее от тях в буквален и метафоричен план – когато не продава и не разменя литература за жълти стотинки, препрочита онова, което все още го държи „над водата“.

Генова разказва, че колкото и парадоксално да звучи, повечето от тези хора са силно вярващи. Мнозина дори твърдят, че са открили вярата именно в най-тежкия момент, когато са останали без дом и единствено тя ги е спряла при мисълта за един далеч по-трагичен изход.

От „Градските номади“ казват, че има някои неща, които могат да бъдат направени за облекчаване на бездомниците, но пречката е в закона. През зимата мнозина от тях например измръзват до степен, че се налага да им бъдат ампутирани крайниците. Тъй като тези хора нямат адрес, според чиновническата логика не могат да бъдат нито приети за дългосрочно лечение, нито подложени на рехабилитация.

По същия този „Параграф 22“ не им се полагат и социални помощи – няма адрес, няма човек. В момента проектът на „Градски номади“ предвижда за тези хора да бъдат построени дървени къщички, в които да се заселят, но проблемът е къде да бъдат разположени те – не всеки иска човекът без дом да му стане съсед. Пък дори и когато вече има дом.