Ски зона Банско първо ще се разширява, после ще се мери

Снимка: БГНЕС

Две седмици след като премиерът Бойко Борисов нареди да се потърси консенсус за ски зона Банско или концесията да се развали, четирима от министрите му и един зам.-министър се обявиха за запазване и промяна на концесионния договор.

Още по темата:

Това стана на среща в екоминистерството, на която освен министър Ивелина Василева присъстваха министърът на туризма Николина Ангелкова, на спорта Красен Кралев, на икономиката Божидар Лукарски и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Тук бяха и шефът на строителния контрол (ДНСК) Милка Гечева, на агенцията по кадстъра (АГКК) Светослав Наков, кметът на Банско Георги Икономов и двама представители на концесионера „Юлен“.

Георгиус Георгиу – формалният шеф на кипърската офшорка „Маренго трейдинг“, притежаваща „Юлен“, очаквано не дойде. Социално слабият кипърец, който формално управлява бизнеси за над милиард в България, бе поканен изрично от екоминистерството по предложение на сайта „Биволъ“.

Срещата, която протече с остри реплики между екоорганизациите и институциите, не приключи с консенсус. Природозащитните организации за пореден път заявиха, че не подкрепят промени в договор на „Юлен“ с държавата, преди да се изяснят досегашните нарушения на концесионера в ски зона Банско.

Аргументът „100 милиона“ загуби за държавата

Спорът около ски зоната трае пета година, след като през 2011 г. екоминистерството поръча на геодезичната фирма „Топ Гео“ да измери ски зоната заради твърдения, че „Юлен“ я е разширила над позовленото и тя установи, че площта е 165 хектара, вместо записаните в концесионния договор 99.55 ха.

Екоактивистите настояват фирмата да бъде наказана – включително с разтрогване на договора, а тя твърди, че неясноти в самия договор са причина за спора.

„За всички е видно, че в договора има слабости и неясноти. Може да се върви към изчистване на неяснотите, залагане на ясни клаузи, които да гарантират защитата на националния интерес и ефективен контрол, адекватност при формирането на дължимото концесионно плащане“, каза екоминистърът Ивелина Василева.

Ако се предприеме разваляне на контракта, обезщетенията, които ще трябва да плати държавата на концесионера, ще са над 100 милиона лева, заяви на днешната среща председателят на междуведомствената комисия, назначена да избистри проблема Мариета Немска.

„Нямаме категорични доказателства за неизпълнение на задължение от страна на концесионера“, посочи тя. По думите й, дори да има нарушения в ски зоната, каквито обаче комисията не е констатирала, те не са основания за разтрогване на договора. Което, според Немска означава, че „Юлен“ би си търсила правата в съда. За уреждане на спора междуведомствената група предлага промяна в договора, с която за „концесионна площ“ да се приеме цялата околна площ, ограждаща сегашната ски зона – над 1000 хектара или над 10 пъти по-голяма от сега записаните 99.55 ха в договора. Предложението е в унисон с исканията на „Юлен“ и община Банско, която е съакционер във фирмата.

Това каза и адв. Петър Петров от управителния съвет на „Юлен“ – ако се предприеме разтрогване на договора, фирмата ще съди държавата, каза той.

Докато траеше срещата, шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев, също привърженик на тезата, че в ски зоната няма нищо незаконно, изчисли защитимия интерес на „Юлен“ при такъв развой на „минумум“ 285 милиона лева.

А министърът на туризма Николина Ангелкова – на „милиарди“, с преките и косвени загуби за държавата и бизнеса в района, загубата на имидж на страната като туристическа дестинация и място за инвестиции в тази индустрия.

Тя изтъкна, че страната е на „първо място“ по нереализиран потенциал за зимни курорти с едва 32 писти и 110 лифта. И цитира данни, че на 560 квадратни километра територия у нас се пада 1 километър писта, а в Австрия съотношението е 100 към 1.

Закононарушения има, незаконни строежи – не

В ски зоната незаконно строителство не е установено, заяви шефът на ДНСК Милка Гечева. По думите й, трябва да се внимава с дефиницията на „строеж“. По-късно зам.-министърът на регионалното развитие Нанков поясни, че ски пистите не са строежи по Закона за устройство на територията.

Същото заяви днес и бившият министър зам.-министър на околната среда Евдокия Манева, която беше на срещата. Въпреки че самата тя през 2010 г. наложи максимална глоба от 20 000 лева на „Юлен“, която при подмяната на седалков лифт в местността „Бъндеришка поляна“ удължи съоръжението с десетки метри, изсичайки десетки дървета – в нарушение на даденото разрешение от министерството. „Юлен ни скъсаха нервите“, заяви тогава Манева, а през 2015 г. работник на фирма „Балканстрой“, строителят на съоръженията в ски зоната, бе осъден за незаконна сеч заради този случай.

Когато Манева бе зам.-министър в предното правителство на ГЕРБ, министерството за пръв път призна и за незаконна писта – „Плато 1“ в зоната. Тя не е предвидена нито в концесионния договор, нито в териториално-устройствения план на ски зоната, нито има съгласувателни документи по екозаконодателството, съобщи тогава ековедомството.

„Твърди се, че на територията има незаконни обекти. Това е упрек към работата на министерството (на околната среда, б.р.). Незаконни обекти там няма“, каза Манева.

Сред безспорните нарушения е и строителството на лифт в местността „Чалин валог“, получил положително решение по ОВОС през 2007 г. чак след построяването си – постфактум. Той и още едно съоръжение бяха повод Еврокомисията да открие наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското екозаконодателство.

Серия нарушения като лифтове и писти без съгласувателни процедури с екоминистерството констатира през 2014 г. и тогавашният министър Искра Михайлова (ДПС) при кабинета „Орешарски“.

Действително има 5 обекта, построени без ОВОС (процедура по Оценка на въздействието върху околната среда), заяви днес шефът на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в екоминистерството Мирослав Калугеров. По думите му обаче това не означавало автоматично незаконен строеж по Закона за устройство на територията. Въпросните съоръжения са строени в периода 2002 – 2007 г., а задължението да минават ОВОС било записано в ЗУТ чак през 2012 г., твърди Калугеров.

От думите му излиза, че преди това задължителната по Закона за опазване на околната среда процедура не е била задължителна по ЗУТ.

Как тогава ДНСК реши да срути незаконното вилно селище „Златна перла“ в природен парк „Странджа“, а в национален парк „Пирин“ не може, запита екоактивистът Тома Белев от Асоциация на парковете в България (Основанието за премахване на вилното селище край с. Варвара бе тъкмо, че е прескочило задължителната процедура по ОВОС. То бе съборено след дълги съдебни спорове през 2012 г., но различни съдилища – Бургаският административен съд и Върховният административен съд се произнесоха в тази посока много преди това, б.р.).

не може да се дискутира дали да платим 280 милиона на Георгиус Георгио като развалим концесията или да му подарим 9000 д…

Публикувахте от Тома Белев в 7 март 2016 г.

Първо променяме договора, после мерим зоната

До момента за ски зона Банско няма никаква кадастрална карта, тя не фигурира в картата на Банско, посочи шефът на агенцията по кадастъра Светослав Наков.

По предложение на министър Ивелина Василева, на „Юлен“ ще бъде възложено да представи и поддържа пълен регистър на съоръженията и пистите в зоната, както и да изготви специализирана кадастрална карта на зоната.

Това ново задължение на концесионера обаче ще бъде вписано в пакет с другите промени в концесионния договор, които уреждат проблема му, посочи Василева. Предстои тя да внесе такова предложение в Министерския съвет, който трябва да я упълномощи да промени договора.

Екоорганизациите на срещата на свой ред предложиха всичко това да бъде направено, преди правителството да вземе решение за концесията – било то промяна или разтрогване. Такава кадастрална карта и регистър биха внесли яснота какво се е случило до момента и би потвърдило или опровергало мнението, че „Юлен“ се е разпростряла на повече площ в парк „Пирин“ от позволеното, посочиха активистите.

„Правилното решение е държавата да го направи сега, преди да вземе решение“, заяви Тома Белев.

Вие искате да вземем решение набързо за проблем, който съществува от 15 години, коментира Андрей Ралев от Сдружение за дива природа „Балкани“.

„На днешната среща не успяхме да постигнем консенсус. Надявам се на разбиране от всички за това, че не може да позволим държавата да понесе грандиозни щети поради факта, че група от НПО продължават да имат притеснения от характер, за които всички институции дадоха становища и информация за дейностите по концесията. Ще докладваме резултата от срещата на премиера и ще обсъдим разговора в правителството”, каза министър Василева на брифинг след срещата.