Близкият изток може да подпали Кавказ

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Южен Кавказ има дълга история на насилие и милитаризация, а заради конфликта в Сирия и нарастващото напрежение между Русия и Турция се увеличават и рисковете от разпростирането му и върху тази област, прогнозира Нийл Мелвин, ръководител на „Проекта за управление на конфликтите, насилието и изграждането на мир в Кавказ“ за SIPRI. Array

На 1 март върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – Федерика Могерини, посети Армения, а преди това мина през съседен Азербайджан. Официално фокусът на посещенията беше интересът на ЕС от Южния газов коридор през Южен Кавказ, човешките права и положението на гражданското общество в региона, както и дискусиите около новите двустранни споразумения. На дневен ред беше и дългогодишният конфликт за спорния регион Нагорни Карабах.

Освен редовния дневен ред на отношенията „ЕС-Южен Кавказ“ обаче, съществува и опасението, че след пет години война в Сирия, регионалната нестабилност и насилие може да се разпространят в условията на крехката сигурност на Кавказ. В основата на този проблем е бързото влошаване на отношенията между Русия и Турция.

Решението на Москва от есента на 2015 г. за въвеждане на военни сили в Сирия даде началото на спирала от нарастващо напрежение с Анкара. A серията от нарушения на турското въздушно пространство, свързани с руските въздушни удари в Сирия, е първопричината за търканията между двете страни. На 24 ноември, руски щурмовак Су-24 беше свален от турски изтребители, а инцидентът доведе до най-лошата точка в двустранните отношения от Студената война насам.

Активна милитаризация на Кавказ

Покачването на напрежението между Русия и Турция заради Сирия започва бързо да се разпростира в Кавказ, където Русия поддържа значителни военни сили и техника. След влизането си в Сирия на 30 септември м.г., Москва започна да укрепва военните си бази в Армения. След като Анкара съобщи за нарушения на въздушното й пространство от руски ВВС в началото на октомври 2015 г., турски военни транспортни хеликоптери нарушават на два пъти (6 и 7 октомври) арменското въздушно пространство. Впоследствие, Русия продължи да засилва военния си контингент в Армения, а през декември м.г. бе съобщено, че е разположила допълнителни сили в авиобазата си в Армения.

И преди началото на конфликта в Сирия през 2011 г., Южен Кавказ бе силно милитаризиран. В резултат на конфликта в региона – Нагорни Карабах (1988-1994), в който арменското население е мнозинство, беше отделен от Азербайджан и поставен под арменски контрол, поради което всяка от двете страни започна изграждането на значителни бойни арсенали.

Въпреки повече от двадесет години посредничество от страна на съпредседателите на Минската група към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), не се намира решение на конфликта. През последните години се увеличават инцидентите, свързани с насилие и смъртни случаи по протежение на контактната линия и използването на тежка артилерия за първи път след прекратяването на огъня от 1994 година. Това засили опасенията, че конфликтът поражда риск от дестабилизация и връщане към пълномащабна война.

Близките отношения в областта на сигурността с Русия са ключова част от арменския отбранителен план за спорния регион. Само през последния месец, руското правителство разкри подробности за заем от $200 милиона на Армения за закупуване на военна техника от Русия, включваща мултифункционални системи за залпов огън на ракети „Смерч“, както и противотанкови оръжия руско производство, зенитни ракетни раменни установки земя-въздух, средства за разминиране, комуникационна техника, бронетранспортьори и тежки военни камиони.

Освен на оръжейни доставки от Москва, Армения също разчита и на присъствието на двете руски военни бази на територията на страната, като допълнителна гаранция за сигурност. Русия ползва за въздушна база летище „Еребруни“ близо до арменската столица Ереван. Базата е на около 40 км от границата с Турция, и в нея има разположени изтребители МиГ-29, бойни хеликоптери Ми-24, и дронове „Наводчик-2“ и „Такюн“. В страната също така има руска база за сухопътни войски в Гюмри, вторият по големина град на Армения, в който са разположени между 3000-5000 руски войници, с танкове, бойни машини на пехотата и артилерия.

Политическо напрежение

Сегашната ескалацията на руско-турската конфронтация в Сирия повдига въпроси за сигурността, които дълго време се смятаха за уредени. В началото на февруари 2016 г., двама руски парламентаристи от Комунистическата партия написаха до руския президент Владимир Путин искане за отмяна на Договора от Москва (известен също като Договор за приятелство и братство), подписан между болшевишка Русия и Турция на Мустафа Кемал Ататюрк през март 1921 година. Този договор, заедно с по-късния Договор от Карс (октомври 1921) определят границите на Турция с Армения, Азербайджан и Грузия – въпреки че Грузия и Армения никога не са признали прехвърлянето на територии от тяхна юрисдикция към Турция.

В петицията си до Кремъл руските депутати подчертават, че ескалация на конфликта в Сирия от страна на Анкара ще изправи Турция пред опасността от „разнищване“ на въпроса за границите в Кавказ. В Турция вече са загрижени от евентуално обкръжаване от руските военни сили, и от изправянето лице в лице с предстояща гражданска война в населената предимно с кюрди южна Турция. Подобни изявления подхранват нарастващата несигурност в страната.

Всяко насилие и конфронтация с участието на Русия, Турция и Армения неизбежно би ангажирало Азербайджан, като съюзник на Турция, а Русия ще се стреми да снабдява своите арменски бази през Грузия. Единственият сухопътен маршрут, където напрежението вече е високо след руско-грузинската война от 2008 година и увеличава риска от допълнителна конфронтация с Тбилиси.

Сложната етнотериториална мозайка от Южен Кавказ също ще бъде включена в евентуален конфликт. Решението от февруари 2016 на властите в Русия да позволят откриването в Москва на представителство на кюрдската администрация от североизточна Сирия, вече връща спомените от време, когато етнонационилните групи на Кавказ и Близкия изток са били част от по-широките геополитически игри за насърчаване на нестабилност и са оправдаване на военните интервенции и териториалните ревизии.

Несигурното прекратяване на огъня в Сирия идва в ключов момент, когато конфликтите в Близкия изток заплашват да излязат извън региона, засягайки Кавказ. Конфронтацията, която вече съществува в Кавказ, е малко вероятно да намалее, докато не бъде постигнато пълно споразумение за мир.

Дори и тогава, развитието в Кавказ и в руско-турските отношения подсказва категорично, че мирът в крайна сметка ще трябва да бъде регионален процес, целящ възстановяването на отношенията на сигурност, разбити и обтегнати в резултат от войната в и около Сирия. /БГНЕС