БНБ не е оптимист като Борисов за растежа

Снимка: БГНЕС

Ръстът на брутния вътрешен продукт на България се очаква да се забави до 2.1% през 2016 година спрямо нивото му от близо 3% през 2015 година, показват прогнози на БНБ, заложени в подготвяния от централната банка Икономически преглед.

Още по темата:

В началото на януари премиерът Бойко Борисов обяви, че се цели в ръст от 4.5% на българската икономика през 2016 г. Държавният бюджет за тази година е разчетен при 2.6% ръст. Според Европейската комисия ръстът на икономиката ни ще е 1.5% през 2016 г.

Според анализа на БНБ, специфичен фактор, който ще допринесе за забавяне на икономическия растеж тази година, ще бъдат по-ниските държавните инвестиции на годишна база. Само преди седмица еднолично премиерът Бойко Борисов спря обществени поръчки за 1.7 милиарда лева.

В същото време прогнозираният растеж на частните инвестиции през 2016 година няма да е достатъчен, за да компенсира по-малкия обем на държавни инвестиции и следователно ще доведе до спад в бруто образуването на основен капитал в реално изражение, добавя финансовата институция.

През 2017 година този негативен ефект вероятно ще изчезне, като се очаква увеличаване на общите инвестиции поради продължаване на растежа както на частните, така и на държавните инвестиции и според БНБ брутният вътрешен продукт ще нарасне през следващата година с 2.8%.

Прогнозата на Министерството на финансите за 2017-а и 2018-а е съответно 2.5% и 2.7%.

Централната банка очаква, че през тази и през следващата година положителният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие постепенно в сравнение с неговото относително високо ниво през 2015 година.

Очаква се реалният ръст на експорта през 2016 година да се забави в сравнение с предходната година, преди да започне отново да се ускорява в съответствие с прогнозираното подобрение на динамиката на външното търсене на български стоки и услуги, се посочва в доклада на БНБ.

Вносът на стоки и услуги също се очаква да се забави през настоящата година, след което да възстанови нивото си на реален растеж през 2017 година заедно с постепенно ускоряване на вътрешното търсене, прогнозира централната банка.

БНБ оценява като балансирани рисковете пред нейната прогноза за икономическата активност в България през тази и през следващата година.

„Поради отворения характер на българската икономика и значителния внос на основни суровини и горива, динамиката на цените им на международните пазари оказва съществено влияние върху вътрешните цени. Очакваме през 2016 година при стабилизиране на международните цени на основните суровини да се преустанови дефлационната тенденция при потребителските цени у нас, а през следващата година, при реализиране на допускането за увеличаване на международните цени, инфлацията да започне бавно да се повишава, сочи докладът на БНБ. Съществуват рискове от реализиране на по-ниска от прогнозната инфлация – в случай че динамиката на международните цени е по-ниска от очакванията ни“.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски заяви днес, че очаква цените на горивата да започнат да спадат. Само не уточни кога.

Опасенията на МВФ

В своите прогнози, публикувани в края на 2015 година, Международният валутен фонд посочи, че през 2016 България трябва да очаква умерен растеж, предизвикан от засилване на вътрешното търсене. Въпреки лекия спад на безработицата, нивото ѝ ще остане сравнително високо. Дефлационният тренд ще се пречупи със стабилизирането на цените на суровините.

Необходим е строг контрол на разходите, включително за заплати, както и готовност да се повишат спестяванията в случай, че приходите не се постигнат. Същевременно правителството трябва да продължи да търси възможности за ускоряване на консолидацията, за да може в разумни срокове дългът да поеме една стабилна тенденция на намаляване и да се подкрепи стабилното изграждане на фискални буфери.

„Значителен остава средносрочният фискален натиск, свързан с емиграцията и застаряващото население, както и имплицитните рискове, свързани с държавните предприятия (ДП). От голямо значение ще бъде реализирането на плановете на правителството за реформа на инвалидните пенсии. От критично значение ще бъде и да се наблюдава устойчивия напредък при адресирането на слабостите в ефикасността на здравната система в резултат на нововъведеното законодателство, както и изясняването на плановете за смекчаване на имплицитните фискални рискове, свързани с ДП в транспортния и енергийния сектори“.