Миграция без прецедент. Да, ама не

©EPA/БГНЕС

Живеем във времена на безпрецедентна по мащаб миграция. И тази тенденция не показва признаци на забавяне. Всички авторитетни международни организации застъпват тази теза – Международната организация за миграцията (МОМ), ООН, Световната банка. Само че не е вярно, или поне не напълно, пише Лора Палет за OZY. Array

Това, което всички, които бият камбаните, забравят да споменат обаче, е прирастът на населението. Ако погледнем на цифрите като процент от общата популация, излиза, че световната миграция всъщност почти не е мръднала в последните 50 години.

А процентите са между 2 и 3 – по данни на изследователския център Детерминанти на международната миграция (Determinants of International Migration) към Международния институт по миграцията (International Migration Institute) в Оксфордския университет.

За онези, които тръбят „превземат ни“ – и разпалват страхове у хората, това е лоша новина. Но и за глобализаторите идеалисти, които предвиждаха, че разпространието на интернет и по-евтиния транспорт ще доведе до ръст на човешката миграцията. Това, което данните сочат обаче е, че огромната част от човечеството предпочита да си остане у дома, независимо от все по-улесненото придвижване.

„Медиите представят миграцията като масово бягство от бедността, но всъщност тези с най-много средства са най-склонни да мигрират, а 97% от нас остават там, където са родени“, посочва преподавателят по Европейско и миграционно право в университета на Бристол Диего Акоста.

Ръстът в последните няколко години е на бежанците, които идват главно от Сирия. Страната е разкъсвана от петгодишна война срещу режима на президента Башар ал-Асад, което доведе до над 4.7 милиона бежанци оттам, и два пъти повече, разселени вътре в страната.

Но въпреки това хората, търсещи убежище, продължават да са под 10% от всички мигранти. Сегашният брой хора, които пристигат в Европа, не е толкова безпрецедентен в сравнение с близо единия милион, напуснали Балканите заради войните в бивша Югославия в началото на 90-те. Защо тогава остава усещането за нарастваща миграция?

Най-вероятно заради промяната в типа мигранти. От десетилетия западните страни са голям източник за емиграция (напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна). Но сега те станаха желаната дестинация на все повече азиатци, африканци и латиноамериканци. Така че от гледна точка на Запада, е лесно да се допусне, че миграцията нараства. Но всъщност реално случващото се е промяната в профила на мигрантите.

И макар равнищата от 3% да не означават, че миграцията не е предизвикателство, те карат бъдещето на човешката мобилност да не изглежда чак толкова страшно.

Както казва професорът по социология от университета на Амстердам Хейн де Хаас: