И унгарският премиер заговори за етническа автономия

Унгарският премиер Виктор Орбан по време на речта си на церемонията по встъпването си в длъжност за трети мандат. Снимка: EPA/ БГНЕС

Унгарският премиер и известен евроскептик Виктор Орбан заяви, че иска автономия за унгарското малцинство, което живее в съседните на Унгария страни.

В реч по време на церемонията по встъпването си в длъжност за трети мандат Орбан заяви: „На изборите за Европейски парламент ние трябва да заявим на Брюксел ясно и категорично: искаме унгарците да бъдат уважавани. Трябва да избираме политици, които ще могат да извоюват за унгарците признанието, което заслужават”.

След това новият стар премиер посочи, че ще поиска автономия за унгарските малцинства, които са установени в съседните страни – Украйна, Австрия, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.

По време на предишния си мандат Орбан предостави на етническите унгарци извън родината правото да получават унгарско гражданство, а след това и правото да гласуват на избори, които се провеждат в Унгария.

За първи път унграрските малцинства упражниха това право през април, когато се проведоха парламентарните избори, на които партията на Орбан получи за втори път абсолютно мнозинство в парламента.

Темата за автономията на малцинствата е особено актуална на фона на кризата в Украйна, тъй като в украинската Закарпатска област живеят над 150 000 етнически унгарци.

Закарпатието е предпоследната област, която е присъединена към Украйна. Тя влиза в състава на страната след Втората световна война през 1946 г. – почти 10 години преди Крим да бъде предаден на Киев по инициатива на съветския лидер Никита Хрушчов. Преди това е била част от Унгария, с изключение на периода от 1920 до 1939 г., когато територията влиза в състава на Чехословакия.

По данни от 2001 г. най-многобройните унгарските малцинства в украинското Закарпатие са в градовете Ужгород, Берегово, Мукачево и Хуст, като броят им е бил съответно 8000 души, 12.8 хиляди души, 7000 души и 1700 души.

В Береговския район 76.3% от населението е съставено от унгарци. В Ужгородский район 32.6% от местните жители са етнически унгарци, в Мукачевский район този дял е 12.7%, а във Виноградовский район – 26.1%.

Прекрояване на картата на света

В края на 20 и началото на 21 век много държави се появиха вследствие на сепаратистки движения и стремеж към автономия. От 1990 година досега на световната карта изникнаха над 30 нови държави.

Повечето от тях се появиха най-вече след края на СССР и Югославия. В резултат на разпадането на бившия Съветски съюз са създадени 15 независими държави – Армения, Азербайджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.

През 1993 г. Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия.

Пет нови държави се появяват и с краха на Югославия, когато от състава й се отделят Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Федерална република Югославия и Словения.

Карта на бивша Югославия със знамена.

Самата Босна и Херцеговина е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област) – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко.

Федерална република Югославия се разделя на Сърбия и Черна гора през 2006 г., а през 2008 г. Косово едностранно обяви независимост от Сърбия.

През 2011 г. Южен Судан мирно се отдели от Судан след проведен референдум.

Автономната област Крим в Украйна проведе референдум за отделянето от състава й през март т.г. след свалянето на проруския президент Виктор Янукович и идването на власт на проевропейски настроени политици. Впоследствие Крим бе анексиран от Русия.

Референдумът в Крим и отцепването му от Украйна събуди сепаратистки желания в страната и дори в Западна Европа. Каталуния и Флоренция изявиха желание за отделяне съответно от Испания и Италия, но засега срещат сериозна съпротива.

На 11 май в Донецка и Луганска области на Източна Украйна също бяха проведени референдуми за „държавна самостоятелност“. Засега резултатите от гласуването са противоречиви. Проруските сепаратисти, които ги организираха, твърдят, че избирателната активност е била близо 80% от населението.

Според официалните власти в Киев обаче във вота са участвали по-малко от две трети от жителите на регионите. В Донецка и Луганска област живеят близо 7 милиона души, а цялото население на Украйна наброява малко над 45 милиона. Присъединеният към Руската федерация Крим наброява близо 2 милиона население.