Цацаров се оправдава с МВР за недосегаемите във властта

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ няма нито една разработка за корупция във висшите етажи на властта. Това посочи главният прокурор Сотир Цацаров по темата за липсващите разследвания за корупция по високите етажи на научна конференция за българското наказателно право в Софийския университет. Повод за конференцията е 120-та годишнина от приемането на наказателния закон у нас.

Array

Най-високото ниво, до което ГДБОП е стигнала в разработките си, е председател на агенция, уточни главният прокурор.

Но убеждението, че прокуратурата е една библиотека , където има папки, папки и главният прокурор ги натиска да не влязат в съда, е невярно, заяви Цацаров. Шефът на държавното обвинение вероятно визираше твърденията на столичния следовател Бойко Атанасов, който в интервю за сайта „Биволъ“ заяви, че главният прокурор има „шпицкоманда“ от следователи, с които упражнява политически натиск над висшите етажи, задържайки „на трупчета“ разследвания срещу представители на властта и задействайки ги в определени моменти.

„Българската прокуратура не трябва да се превръща в политически играч. На всички, които дават Румъния за пример, препоръчвам да прочетат доклада за тази страна за корупцията по средните и по-ниски етажи. Имам по-голямо доверие днес на тези, които правят наука в тази зала, отколкото на тези, които изготвят докладите в Брюксел по механизма за проверка“, заяви Цацаров.

И се извини за „еретичното“ си мнение: „моето убеждение е,че механизмът за проверка от Брюксел не е полезен за България- той дава само оценки, които подхранват политически борби у нас“.

Сред участниците в конференцията беше и председателят на ВКС Лозан Панов, който говори преди Цацаров. Той изрази съвсем различно мнение за мониторинга на българското правосъдие от Брюксел.
„Струва ми се, че именно заради членството на България в ЕС, принципите на наказателното ни законодателство не само ще бъдат запазени, но и обогатени“, каза той.

Но фактът, че сме под мониторинг в тази област означава, че не сме се справили добре, напомни Панов.

„Ако влезем в спиралата на прехвърляне на отговорността между съд и прокуратура със сигурност ще се наложи въвеждането на съдебен борд, предупреди председателят на ВКС.

„Съдебната система е национална, съдиите са арбитри. Проблемът, обаче, е че няма у нас нито един осъден по знакови дела. Днес ще ви призная, че не знам как се определя кои са знакови дела.
Днес вече се говори за отделянето на България от Румъния в контекста на наблюдателите от Брюксел“, изрази съжаление той.

И отново изтъкна, че гласуване на конституционните промени е засилило политическото влияние в съдийската колегия, и „не бяха осъществени реформи в необходимия размер“.

„Мониторингът на България продължава именно, защото нямаме напредък в наказателното производство. Трябва да спрем да се самоунижаваме, време е да покажем на българското общество, както и в ЕС, че можем сами , със собствени сили да се справим с проблемите“, каза той.

Темата за съдебната реформа бе коментирана и от председателя на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев. „Изкушение е да се говори за съдебна реформа, напоследък за нея говорят всички и колкото по-малко разбират, толкова по-шумно говорят за нея“, заяви в словото си той.

„Не ми е удобно да попитам г-н Цацаров, но сигурно не е щастлив от бройката разкрити престъпления по високите етажи на властта. Такива престъпления се разкриват по медиите, в ТВ студията, но останалите случаи са много редки“, каза той.

И добави: „Но и да разкрием престъплението не можем ефективно да му се противопоставим с действащия НК“. По думите му, в някои свои части кодексът е „безнадеждно остарял“.
Декриминализацията на част от деянията е възможен изход, посочи Велчев. „Народът би реагирал недобре на това, но ние затова сме на тези постове, за да се вземат подобни решения“, заяви още председателят на КС.