Санкциите срещу Русия. 3.0

ЕС

ЕС прие трета фаза на санкции срещу Русия след проведените на 11 референдуми в регионите на Източна Украйна. Първите бяха наложени след анексирането на Кримския полуостров, присъединил се към Руската федерация след допитване на 14 март, а вторите – малко по-късно, при ескалация на напрежението в Източна Украйна.

След проведената днес среща на външните министри на ЕС стана ясно, че Брюксел разширява списъка със санкции срещу Русия заради действията в Украйна, като добави към тях две кримски фирми и 13 души. Имената им засега не се съобщават.

До момента ЕС е наложил санкции на общо 48 руснаци и украинци. Забранено е влизането им в която и да е от 28-те страни членки, а сметките им са замразени.

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин даде повече информация за срещата в профила си във Facebook.

Публикувай by Kristian Vigenin.

Преди срещата британският външен министър Уилям Хейг заяви, че въвеждането на третата фаза на санкциите на ЕС срещу Русия, която предвижда широки икономически ограничения, ще зависи от позицията на Москва относно президентските избори в Украйна. Той разкритикува остро референдума в Донецка и Луганска област, проведен от сепаратистите на 11 май.

[related-posts]

Кремъл вече обяви, че уважава волята на избирателите. Според нея над 90% от гласувалите искат развод с Киев.

Според Хейг най-важното сега е да се състоят насрочените за 25 май президентски избори в Украйна. Миналата седмица бях в Украйна и почувствах стремежа на хората да определят своето бъдеще и това на своята страна чрез гласуване, каза Хейг и добави, че ЕС готви „трета фаза на санкциите, която ще се определя от руското отношение към украинските избори на 25 май“.

По думите му в по-голямата част на Украйна няма проблем с организирането на президентските избори и посочи, че и сред населението в източната част на страната има силно желание за провеждане на вота.

Той остро разкритикува референдума в Донбас. „Т.нар. референдум за самоопределението на Донецка и Луганска област – такива опити за провеждането на референдум не могат да се възприемат сериозно в очите на света. По всички критерии те са незаконни. Не отговарят на никакви изисквания по отношение на законността и прозрачността. Хората, които ги организираха, дори не се опитаха да направят така, че референдумите да отговарят на тези стандарти“, заяви британският външен министър.

Повечето от външните министри на ЕС също смятат, че т.нар. „референдуми“ в Донецка и Луганска област са незаконни и резултатите от тях няма как да бъдат признати в Европа. Те се събраха на редовния си съвет в Брюксел, където обсъждат последните събития и се очаква да одобрят санкции срещу още руски представители.

ЕС все още не вижда ясни сигнали, че Русия наистина се опитва да намали напрежението, коментира преди началото на заседанието върховният представител за външната политика Катрин Аштън, предаде БНР.

„Все още очакваме признаци на истинско намаляване на напрежението. Знаете, че то може да бъде и под формата на изтегляне на войски от границата, и под формата на сигнали, които се изпращат с цел да се успокои обстановката“, заяви тя.

Според холандския външен министър Франс Тимерманс Русия наистина се стреми само на думи към деескалация на напрежението. Той обаче смята, че на този етап няма основание да се преминава към следваща фаза на санкциите, „все още има пространство да се разширява списъка на руски представители с визови забрани и замразени активи“.

Днес се очакваше решение именно в тази посока, като външният министър на Люксембург Жан Аселборн не смята, че ще бъде отделено много време и енергия на темата „санкции“. Според него най-важното е да се подкрепят усилията на ОССЕ за диалог вътре в Украйна, защото „на Изток няма само терористи и на Запад няма само фашисти – има хора, които искат суверенна Украйна и трябва да се борим за това“.