Гърция отзова посланика си в Австрия

©EPA/БГНЕС

Острите различия сред страните в Европейския съюз спрямо бежанската криза доведоха до решението на Гърция да отзове посланика си в Австрия, предаде BBC. Ходът идва след форума във Виена с външните министри на страните по т.нар. „Балкански маршрут“ и Вишеградската четворка (Унгария, Словакия, Полша, Чехия). Гърция не беше поканена, което предизвика остра реакция от кабинета на Алексис Ципрас. Array

Атина определи вчера това за „неприятелски акт“, но днес обяви, че привиква посланика си за „консултации“.

Министри от ЕС и Балканските страни ще се срещнат в Брюксел, за да се опитат да сближат позициите си по въпроса за мигрантите. Австрия, Сърбия и Македония предприеха действия, за да ограничат навлизането на бежанци, което разгневи Гърция. Атина се опасява, че по-стриктният контрол ще има ефекта на „гърло на бутилка“, тоест – че повече мигранти ще останат за по-дълго на територията на страната.

Гръцкото външно министерство обяви, че посланикът е отзован „с цел защита на приятелските отношения между държавите и народите на Гърция и Австрия“.

Над 1 милион мигранти пристигнаха в ЕС през 2015 г. Много от тях бягат от гражданската война в Сирия. От началото на годината досега 100 000 са влезли на територията на Съюза и почти всички са минали през Гърция. Над 400 от опиталите се да прекосят Егейско море от Турция за Гърция срещнаха смъртта.

Напливът на мигранти и провалът на ЕС да излезе с общи мерки постави под въпрос Общността.

На 24 февруари представители на 9 балкански държави (Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения) преговаряха в Австрия и се договориха да координират действията си, за да ограничат притока на бежанци.

Срещата предизвика гневна реакция на Гърция, чието министерство на външните работи предупреди, че „отговорността за справянето с миграцията и бежанската криза не може да падне върху една държава“.

Вътрешните министри на ЕС се срещат в Брюксел, за да научат подробности за плановете, начертани от Австрия и балканските страни, които искат да ограничат броя на влизащите през границите им.

Мерките включват снемането на отпечатъците на всички влизащи и връщането обратно на тези, които нямат паспорти или са с фалшиви документи.

Страните обещаха да приемат само хората в нужда от защита, което, според някои власти, означава само сирийци и иракчани.

През уикенда Македония забрани влизането на афганистанци през границата ѝ с Гърция. Това предизвика гневни протести по граничните пунктове и стотици мигранти от Афганистан бяха върнати принудително обратно в Атина.

Гърция заплаши, че ще блокира всички решения на срещата на ЕС по миграцията през март, ако страните-членки не се съгласят да си преразпределят мигранти на квотен принцип.

До момента България е приела само двама бежанци от квотата си, определена след решението на ЕС за разпределяне пристигащите от Италия и Гърция, предаде БНР, като се позова на данни от Европейската комисия. Още 100 кандидати чакат одобрението на властите в София, за да дойдат у нас.

Шефът на агенцията за бежанците на ООН (UNHCR/ВКБООН) Филипо Гранди призова всеки да поеме своя дял от това бреме. Но австрийският външен министър Себастиан Курц заяви, че Европа трябва да изостави целта да пропуска неограничен брой хора.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди, че ако не бъде постигнат напредък в разрешаването на кризата, това ще увеличи шансовете Великобритания да напусне ЕС.