Развързаха ръцете на вузовете да печелят

Спират парите на слабите специалности, от които излизат предимно безработни. Поне на хартия. От години у нас се говори срещу порочния модел, по който университетите биват финансирани. И държавата въпреки всичко продължава да отпуска пари за висшите училища „на калпак“. В края на миналата седмица това се промени. Депутатите приеха промени в Закона за висшето образование, с които финансирането на брой студенти спира. Как това ще промени системата, разказва Нина Никодимова.

Още по темата:

Край на специалностите касички, от които излизат предимно безработни или младежи, които не работят по специалността си. Промените в Закона за висшето образование коригират системата, по която пари за университетите се даваха на брой студенти.

Това стимулираше ректорите да приемат всички или почти всички кандидати, независимо от нивото им и от факта, че много от тях не е трябвало дори да завършат гимназия. А след това – да ги доведат до дипломирането им в четвърти курс, защото са носители на субсидия и няма как да ги изключат.

Промените предвиждат част от парите за университетите вече да се дават на база качество. За тази година това са 25% от сумата, но през 2018 година ще бъдат половината, а през 2020 – 60 на сто. По този начин ректорите би трябвало да се преориентират и да започнат да развиват само добрите си и качествени специалности, като се откажат от останалите, защото те вече ще им носят загуби.

Критериите, по които ще се измерва качеството, ще бъдат три вида, като основният от тях е реализацията на студента на трудовия пазар, при това по специалността, която е изучавал.

Това се вижда прекрасно от рейтинговата система на университетите у нас, според която в момента в България има специалности, в които под 20% от завършилите работят това, за което са учили. Като цяло общо 50% от българските студенти веднага след дипломирането си започват работа на позиция, за която не се изисква висше образование.

Данните са взети от НОИ и по тази причина се предполага, че са максимално обективната информация, която институциите у нас могат да предложат. Идеята е бълването на студенти, които намират поприще на позиция „безработен“ или „продавач“, да спре.

Очаква се, че след тази промяна ректорите ще закрият предимно специалности, които така или иначе са били несвойствени за дадения университет – например специалност „Икономика“ в технически вуз. Те се ракриваха в края на миналия век именно защото държавата започна финансиране на брой млади хора и много от ректорите видяха в тези специалности шанса си да привлекат повече младежи, а заедно с това – и пари.

За първи път промените предвиждат и директна намеса на държавата, както и правото й да отказва прием там, където резултатите са ниски. До момента тя нямаше механизъм за намеса в броя студенти, които университетите приемат, и чисто и просто одобряваше механично цифрите, които ректорите й поднасяха.

Бившият ректор на СУ проф. Иван Илчев наричаше тези цифри „розовите мечти на ректорите“, защото рядко някой от тях успяваше да направи приема, който е заявил в началото, само и само да напълни „касичката“ на университета. Защото срещу всяка бройка (студент), държавата отпуска определени средства на ВУЗ-а.

Именно благодарение на това се превърнахме в държава, в която всеки абитуриент го чакат поне две места в университета. От промените най-много ще пострадат масовите специалности, които у нас са две – „Икономика“ и „Администрация и управление“.

В тях учат около една трета от всички български студенти. а пазарът на труда е пренаситен. Всяка година на него се появяват над 15 000 нови икономисти, които той не е в състояние да приеме.

Неофициално от МОН кават, че са готови да отрежат приема на икономисти поне в 6 държавни университета, които са на последнте места по рейтинг. Ще бъдат създадени обаче и списъци на защитените и приоритетни специалности, които държавата ще финансира, защото са от стратегическо значение за нея.

Новост е и възможността, която се дава на университетите, да печелят от своята научна „продукция“. Те вече ще могат да създават фирми, чрез които тяхната интелектуална собственост да достига до вариант, в който вече би могла да бъде предложена на пазара.

Фирмите ще бъдат със статута на малки и средни предприятия и ще могат да са само с предмет на дейност, която университетът по принцип развива.

Медицинските университети след тази промяна например ще могат да използват уникалната си и скъпа апаратура за медицински изследвания на граждани срещу заплащане. Те могат да предложат такива изследвания, каквито у нас по принцип в момента не се правят и хората пътуват за тях до Турция или Европа.

Законът създава и специален статут на университетите, които се занимават с наука. Те вече ще носят името „изследователски университети“ и единствени ще получават пари за научни изследвания.

До момента пари за наука получаваха всички и в повечето от тях тези средства просто потъваха или се използваха за организиране на псевдонаучни конференции. При преобразуването на един университет в изследователски обаче има един тънък момент, който би позволил ректорите да имат повече от два мандата.

След като университетът се превърне в изследователски, на базата на новия му статут досегашният ректор може отново да се кандидатира за поста. Смята се, че това ще е от полза за ректора на Медицинския университет академик Ваньо Митев например, който успешно доизкарва втория си мандат.