Бялата кърпичка на Лейла Киралп

Шест души от едно кипърско гръцко семейство – пеленаче на шест месеца и пет жени, едната от които бременна, убити, бягайки от селото си по време на турското нашествие, бяха погребани през октомври миналата година.

Пътят към помирението между кипърските гърци и кипърските турци минава и през съдбата на безследно изчезналите, близо 1400 от които още са в неизвестност. До ден днешен се разкриват гробове и се погребват тленни останки. Един разказ за една история на Бранислава Бобанац, Кипър. Array

Лейла Киралп пази една бяла носна кърпичка. „Ще я пазя до края на живота си, надявайки се да видя мира в Кипър. И тя ще бъде моят най-ценен подарък за сина ми“, ми казва кипърската турска писателка и активистка за мир. Тази бяла кърпичка й дала Мария, нейна приятелка кипърска гъркиня, за да избърше сълзите си.

„Мокра бяла кърпичка“ е и името на книгата на Лейла, която през 2009 г. излезе на турски език, а през следващата – и на гръцки, в превод на сина й Шевки Киралп.

Най-големият хуманитарен проблем – както го определи ООН – на етнически разделения Кипър, са безследно изчезналите. Лейла е част от тази трагедия – тя чака 40 години, за да погребе своя съпруг.

Христина Павлу още чака. За баща й и брат й, отведени през август 1974 г. от родното й село, което сега е в окупираната северна част на острова, и досега няма никакво известие.

Безследно изчезналите кипърски гърци и кипърски турци – войници и цивилни хора, станали жертви на отвличания от домовете им и пътищата, на масови екзекуции и целенасочени убийства в кървавите размирици и сблъсъци между двете кипърски общности през 1963-64 г. и при турското военно нашествие през 1974 г., захвърлени в масови неизвестни гробове, за да се прикрият престъпленията, са

болезнена и незарастваща рана на Кипър

2016 г. се очаква да е ключова за съдбата им, като направи пробив в издирванията. За първи път, повече от 40 години след инвазията, турската армия даде разрешение за извършване на проучвания в 30 нейни военни зони в окупираните територии в следващите три години. В края на януари започнаха разкопките в първите две военни зони.

През изминалата седмица двамата политически лидери – президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ, призоваха всички, които имат информация за предполагаеми масови гробове, да я предоставят, за да подпомогнат издирванията.

Лидерите на двете кипърски общности – президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ, на посещение в антропологичната лаборатория на Комитета за изчезналите в Кипър.

„Времето е най-големият враг на роднините на изчезналите. Един по един те си отиват от живота, без да разберат какво е станало с техните близки. Имаме нужда от вашата помощ!“, апелира Анастасиадис. „Това е хуманитарен въпрос и ние всички трябва да бъдем полезни. И кипърските гърци, и кипърските турци са пострадали от тази кървава рана и наш човешки дълг е да помогнем да я затворим“, смята Мустафа Акънджъ. И за двамата лидери това е част от решаването на Кипърския въпрос и помирението в страната.

Кипърски турци погребват намерените си близки.

Само преди дни за първи път молитвите си за изчезналите хора обединиха и главите на петте религиозни вероизповедания в Кипър. Те заедно, начело с архиепископа на Кипър Хризостомос Втори и главния мюфтия Талип Аталай, се обърнаха с молба за помощ към всички кипърци, независимо от религията им.

„Всяко страдание на всяко човешко същество е страдание за целия свят. Ние не трябва да позволим тази неизмерима болка да продължи. Човешкото достойнство трябва да бъде възстановено и близките на изчезналите да намерят мир и утеха“, заявиха църковните водачи.

Списъкът на безследно изчезналите

в Кипър включва 2001 души – 1508 кипърски гърци и 493 кипърски турци. Тяхното издирване и идентифициране се координира от специален Комитет за изчезналите, чиито членове са по един представител на ООН, на кипърските гърци и на кипърските турци. Макар и създаден през 1981 г., той започва активната си работа едва през 2006 г.

До началото на 2016 г. са разкопани 1033 места с предполагаеми гробове. Ексхумирани са останките на 1061 души, от които 625 вече са идентифицирани. След десетилетия на неизвестност и мъка при семействата си се върнаха 476 кипърски гърци и 149 кипърски турци, за да бъдат погребани достойно. Все още се издирват 1376 души.

Досега в Кипър са разкопани над 1000 места с предполагаеми неидентифицирани масови гробове.

Девет двуобщностни екипа, близо 60 археолози и антрополози от двете кипърски общности работят за ексхумацията и идентификацията на намерените останки. Дейността им се финансира основно от Европейския съюз – досега Общността е дала 14.7 млн. евро, 2.4 млн. евро е внесъл Кипър, донори са още над 10 страни.

Процесът е много сложен, труден и бавен, обясниха от комитета. Трябва да се издирят свидетели, тъй като много от жителите са напуснали районите на трагичните събития. Голяма част от сигналите са анонимни, като за подалите ги има имунитет срещу съдебно преследване, но 40 – 50 години след убийствата са се променили ориентирите, които хората помнят. Дълга е и процедурата за ДНК-анализа, който се извършва в лаборатория в чужбина.

Почти няма седмица в Кипър, през която семейства от двете страни на демаркационната линия да не погребват своите намерени „изчезнали“. Разтърсващите церемонии събират възрастни мъже и жени в черно, стискащи снимки на млади хора – такива, каквито ги помнят, деца и внуци, израснали само с разказите за убитите.

„Семействата на изчезналите – независимо кипърски гърци или кипърски турци, сме преминали през непоносими страдания. За нас беше невъзможно да спрем скръбта си, която изпитвахме всеки ден, отново и отново, в продължение на 40 години. Това е цял един живот, в който чакахме с надежда и в същото време без надежда“.

Травмата е безкрайна и никога няма да свърши,

предава се от едното поколение на следващото. Но, въпреки това, когато се намерят нашите изчезнали любими хора, несигурността завършва. Започваме да се чувстваме по-добре, най-малкото, защото знаем съдбата им. Сега те поне имат гроб и ние можем да ги посещаваме“, казва Лейла Киралп от своя личен опит.

За последен път тя видяла Ахмет Мустафа, за когото се омъжила през 1973 г., на 14 август 1974 г., когато бил отвлечен и убит, заедно с 82 негови съселяни кипърски турци. Едва през 2013 г. са открити останките му. Погребва го през 2014 г.

През септември миналата година с лични средства Лейла постави паметник, посветен на съпруга й и на всички изчезнали от двете кипърски общности. Като символ на общата болка е и неговото място – той се намира в южната, кипърско-гръцката част на Кипър, в нейното село, което преди черната 1974-а е било населено изцяло с кипърски турци.

Сега Лейла живее във Фамагуста, в окупираните територии, където се премества след разделянето на Кипър. Там се омъжва отново през 1981 г., а 5 години по-късно се раждат синът й Шевки.

Мъката и стремежът да научат истината обедини роднини на изчезнали от двете общности в организацията „Заедно ние можем“. Те настояват да се ускори издирването и идентификацията на близките им. Заедно с това кипърските гърци и кипърските турци се учат заедно как да излекуват общата си рана и да постигнат помирение.

„Не е възможно да се забрави това, което сме изживели, но е възможно да се прости“, убедена е Лейла. „Да простиш не означава да забравиш или да отхвърлиш лошите преживявания. Вие не прощавате за някого другого. Вие прощавате за себе си, за да се почувствате малко по-добре. След 1974 г. аз изпитвах гняв и чувство за отмъщение. Но успях да простя на тези, които ми причиниха тази травма, и ги призовах да се изправят пред собствената си съвест.

Успях да внеса в душата си любов и толерантност вместо гняв и омраза. И когато се отървеш от омразата, ти осъзнаваш, че единственото решение за твоята страна е мир. Кипърските гърци и кипърските турци трябва да обединят силите си и да се изправят срещу политиците и властите, настоявайки да бъдат намерени всички изчезнали. Двете кипърски общности могат и трябва да се поучат от своята история и да изградят мира“.