Най-голямото шоу на планетата

„Най-голямото шоу на планетата“ – американската президентска кампания, вече набира скорост с пълна сила, обещавайки множество емоции, смях, неуспешни прогнози и съвсем истински ужас. Налудничави кандидати, плитки интриги и милиарди долари в медийни про- и антикампании заливат простосмъртните американци ден и нощ вече половин година, само като прелюдия на „голямата кафява вълна, която предстои в следващите месеци до реалния вот през ноември. Един анализ на Благовест Бенишев.

Завеса!

Когато говорим за политически зрелища, янките са се доказали като големите церемониалмайстори в занаята. Несъмнено най-яркият пример за това е включването на мултимилиардера Доналд Тръмп в надпреварата за номинацията на Републиканската партия.

Доналд Тръмп

Събитие, което разклати из основа иначе доста рутинно протичащия американски политически процес. The Donald, (както го наричат американските медиите заради безцеремонните му изявления) проби всички прогнози отпреди началото на кампанията за първичните избори на републиканци и демократи, които издигаха двама неоспорими фаворити за вота през ноември – Джеб Буш и Хилъри Клинтън.

Джеб Буш

Коментарите за „политическите династии“ в двете партии загубиха всякаква почва само седмици след официалното откриване на кампанията. Изпипаното, прочувствено слово на Буш, бивш губернатор на Флорида, син и брат на президент, половината от което беше произнесено на перфектен испански език (директно апелирайки към т. нар. „латино-вот“), беше пометено на пух и прах от откриването на кампанията на Тръмп.

Милиардерът нарече мнозинството мексиканци „крадци, наркодилъри и изнасилвачи“, обеща да построи стена на границата с Мексико, за която „те сами да си платят“, да забрани на мюсюлмани да влизат на територията на САЩ, да подложи Сирия на масирани бомбардировки и разби всякакви понятия за политическа коректност в иначе гледана под лупа кампания.

Похитителят на червения слон

Предимството на Тръмп в надпреварата за номинацията на Републиканската партия е просто: това са САЩ и винаги става дума за пари. За разлика от всичките си опоненти (близо 30 на брой в „началото на сезона“, през лятото на 2015 г.) The Donald няма нужда от спонсорите, които практически определят кой кандидат ще има достатъчно ресурси да спечели вота.

Кандидадите на Републиканската партия

Тръмп декларира лично имущество над 8 млрд. долара, с което влезе в кампанията срещу скромните 100 до 200 милиона на някой от по-убедителните му съперници за гласовете на консервативните американци. Безцеремонните изказвания, загърбването на всякакъв политически протокол и не на последно място образът на „символ на успеха“, за който се представя човекът, който надписва с името си всичко което притежава, превърнаха кампанията на Тръмп в пътуващ медиен цирк. Array

Най-тежкият удар, разбира се, понесе самата Републиканска партия, чийто лидери се изправиха пред неконтролируемо стихийно бедствие, което помете всичките им фаворити. Да не говорим, че загубиха нещо още по-безценно: спонсорството на Тръмп, който беше един от основните донори на американските консерватори последните 30 години.

Всички опити да убедят The Donald да не клати лодката на партията, а да се яви като независим кандидат бяха контрирани именно с факта, Тръмп е финансирал немалка част от предишните кампании и бидейки недоволен от това как се харчат парите му, ще се заеме лично този път. Неоспорим довод!

Резултатът след над половин година кампания и първи първични избори на републиканците в Айова и Ню Хемпшир, утвърдиха Тръмп како фаворит. Буш оцелява по петите му между третото и четвъртото място, а хулиганската политическа реторика на мултимилиардера така преобърна предизборните дебати, че двама от най-невероятните претенденти в надпреварата – Тед Круз и Джон Кейсик, в момента се сред фаворитите.

Бърни Ураганът

В лагера на демократите обаче ситуацията е дори по-напрегната от тази при идеологическия враг. Предизвестеното издигане на Хилъри Клинтън за техния кандидат за президент се сблъска със собствен вид либерално политическо цунами в лицето на Бърни Сандърс. Ненадейното включване на сенатора от Вермонт в битката разпиля цялата четиригодишна подготовка на най-изпипаната кампания в историята на Демократическата партия.

Бърни Сандърс и Хилъри Клинтън

Клинтън напусна поста държавен секретар в администрацията на Барак Обама през 2012 година именно, за да се подготвя за тези избори. Още преди „откриването на сезона“ през лятото на 2015 г., нейната кампания вече надминаваше по натрупани дарения всичко познато в историята на Демократическата партия; над 4000 доброволчески центрове бяха предварително разкрити на цялата територия на САЩ, за да осъществяват директната връзка с избирателите и организират проявите по време на предизборните обиколки.

За да се включи неочаквано Бърни Сандърс и четири месеца по-късно да спечели с 20% разлика пред Клинтън в „синята крепост“ Ню Хемпшир, вземайки всички „ключови групи избиратели“, включително „жени до 45 години“. Нещо повече, Сандърс влезе в историята и като първият кандидат за президент на САЩ от еврейски произход, някога печелил предварителни избори.

В предизборният щаб на Клинтън едва ли заспиват спокойно последните дни. И никой няма съмнения, че докато The Donald продължава да е най-вероятният кандидат на републиканците, шансовете на „Хи-лъ-ри! Хи-лъ-ри!“ да убеди избирателите на демократите, че може да победи мултимилиардера, ще се стопяват с всеки ден в полза на самообявилия се за комунист Бърни Сандърс.

През ситото на „Супер Вторник“

„Прострелването на оръжията“ в Айова и Ню Хемпшир отся кандидатите на републиканците до шестима, а предстоящите гласувания на членовете на партията в Невада и Южна Каролина, най-вероятно ще откажат най-малко още един. Според прогнозите това ще е чернокожият лекар д-р Бен Карсън, най-вече заради неубедителното му представяне в над 10-те вече проведени телевизионни диспута между претендентите за номинацията на републиканците.

За кандидатите на демократите изборите в Невада и Южна Каролина ще са възможност да тестват други „ключови групи избиратели“ сред чернокожите американци. При всички положения обаче, решаващият ден от програмата на американската политическа менажерия е 1 март, т. нар. „Супер Вторник“, когато гласуват избирателите на двете партии в 13 щата.

Обобщените данни от представянията вече ще са достатъчни, за да е ясно кой е най-желания фаворит от всяка страна. По календар вътрешнопартийните избори продължават до средата на юли, за което време всеки от действащите претенденти може да продължи да се състезава, но обикновено след „Супер Вторник“ до края на март, началото на април, неубедителните ще са се изтеглили, за да позволят на фаворитите да открият истинската президентска кампания.

Когато вице-тата управляват света

През този период ще се проведат и основните маневри за определяне на кандидатите за вицепрезидент. За републиканците това ще е може би последен шанс да окачат някакъв хамут за Тръмп, който в оптималния вариант ще е Джеб Буш.

При обратния сценарий, The Donald сам ще реши който да му е партньор в надпреварата, с което „Великата стара партия“ ще се озове пред невъзможен парадокс да подкрепя потенциално неконтролируем президент. Когато Джон Маккейн обяви през 2008 г. Сара Пейлин за свой кандидат за вицепрезидент, американски сатирик прогнозира, че най-вероятно същия ден от „Сикрет Сървис“ са определили човек, който – в случай че Маккейн заеме поста държавен глава и почине по време на мандата, веднага да ликвидира Пейлин с изстрел в главата. Представяте си защо!

При това положение обаче прогнозите от Световния икономически форум в Давос тази година, които определиха вероятността Доналд Тръмп да стане президент на САЩ, сред Топ 5 на заплахите за света през 2016 г., наравно с бежанската криза и ДАЕШ, стават една идея по-реални.

При демократите определянето на кандидата за президент и очакваният традиционен реверанс – покана към загубилия съперник да заеме вицепрезидентската кандидатура ще е потна и кървава борба, резултатът от която директно ще определи какви са шансовете партията да изпрати свой човек в Белия дом за трети пореден мандат.

Несъмнено в момента Бърни Сандърс е по-апелиращ към големи групи от избирателите на демократите и нечленуващите в двете партии американци, но със същата сила ще отблъсква други. Уравнението за Хилъри Клинтън е идентично.

Бърни Сандърс

Комбинирането й със Сандърс в президентска двойка обаче, е възможно само на теория. Която, предвид колко невероятни фактори се включиха в кампанията досега, е напълно валидна.

На завоя дебне Блумбърг

Крайно противоречиви и поляризирани кандидати на двете партии отварят огромна ниша сред собствените им избиратели, за която видимо се подготвя друг мултимиардер, бившият кмет на Ню Йорк и инвестиционен гуру Майкъл Блъмбург. Исторически погледнато никога независим кандидат за президент на САЩ не е избиран на поста.

Дори легендарният Теодор Рузвелт, когато се кандидатира като независим от позицията на действащ президент, не успява да се върне в Белия дом.

При всички положения, като успешен и далновиден бизнесмен, Блумбърг много внимателно ще прецени има ли възможност да капитализира от тази позиция. Само пускането на слуха за възможното му включване в кампанията като независим кандидат за президент, преди още да бъде потвърдено лично от него че обмисля, имаше сеизмичен ефект.

Ясно е, че подобен ход потенциално ще преобърне уравнението, в крайна сметка, ако не в полза на самия Блумбърг, то на някой от двамата партийни кандидати. При всички положения бившият кмет на Голямата ябълка има предимството да не трябва да убеждава партийни избиратели, времето да прецени възможните противници, когато бъдат определени и да работи активно за кампанията си, ако наистина се готви да се включи, поне до средата на лятото.

Националните конвенции на Републиканската и Демократическата партии, на които официално ще бъдат номинирани кандидатите за президент, обикновено се насрочват в периода юли-август, така че Блумбърг има цялото време на света.

От друга гледна точка един възможен сблъсък Блумбърг срещу Тръмп ще прилича повече на „битка за сърцето на Уолстрийт“, отколкото на предизборна кампания, но да не избързваме!

Кулминация на спектакъла

От септември до ноември всеки с достъп до електронно устройство на планетата Земя и да не иска ще следи с едно око една от най-интересните политически надпревари в държавата, „лидер на свободния свят“. Резултатът от която има потенциала наистина да преобърне световния ред – такъв, какъвто го разбираме сега.

Всякакви прогнози на този етап, разбира се са в сферата на фантастиката. Динамиката на международните отношения последните година и половина се поляризира крайно и възможно превръщане на САЩ в променлива величина на световната сцена е изключително рисков фактор за сигурността на планетата. Но в крайна сметка само бъдещето ще покаже. Живеем в интересни времена!