Можеш да станеш германски инженер и в България

Германската инженерна мисъл е синоним за качество.

Диплома „2 в 1“, или как да станеш немски инженер в бг университет Свикнахме с факта, че хиляди български абитуриенти всяка година избират образование в чужбина. Малцина обаче знаят, че има възможност да получиш чужда диплома, при това без никакво разминаване в стандартите, и в наш университет. Как можеш да станеш германски инженер или френски икономист в бг вуз, разказва Нина Никодимова.

Още по темата:

Още в зората на демокрацията Техническият университет в столицата започва да обучава немски инженери. Проектът всъщност е рожба на Германската служба за академичен обмен и е най-голямата подобна инвестиции в Източна Европа.

До момента в него са вложени 7 милиона евро, а завършилите инженери са над 1500. При това, те имат едно сериозно предимство пред връстниците си, които учат в Германия и получават само немска диплома. Тяхната диплома е двойна – българска и немска.

Обучението в Немския инженерен факултет на ТУ се води, естествено, изцяло на немски език. Дори обявите по коридорите са написани на немски. В момента този факултет предлага четири специалности, които са създадени с четири партньорски университета в Германия. Най-старата е машиностроене, която се прави съвместно с университета в Карлсруе. Студентите учат с български и немски лектори тук, но освен това имат възможност да изкарат един семестър в университета в Карлсруе, както и стаж от четири до шест седмици в немски фирми.

Някои от тях биват харесвани от немски работодатели и поканени за работа там, но мнозина избират немски фирми в България. Мотивът им е, че тук започват с наистина високи стартови заплати, а разходите им, за разлика от Германия, са доста по-ниски. Студентите по компютърни науки пък могат да вземат двойна диплома с университета партньор в Магдебург. Индустриален мениджмънт се изучава заедно с Техническия университет Брауншвайг, а четвъртият партньор е Висшето училище по икономика и мениджмънт в Есен.

„Компютърните специалисти още от първи-втори курс работят във водещи немски фирми у нас. Някои започват със стартови заплати от порядъка на 3000-4000 лева. А за един компютърен специалист няма значение къде практикува професията си, стига интернетът да е добър“, казва проф. Стефанов. Някои дори си вземат немската диплома и отиват да живеят и работят на село.

Немската служба за академичен обмен е оборудвала 16 лаборатории на територията на факултета и периодично ги обновява, така че да съответстват на стандартите, по които се учи в Германия. Таксите, които студентите заплащат обаче, са равни на тези, които се плащат в българските факултети.

Техническият има също и Френски факултет по електроинженерство, а в момента провежда обучение и на английски, което на финала ще доведе до даване на диплома от датски университет.

Софийският университет пък от доста време дава френски дипломи. Това се прави от Стопанския му факултет съвместно с университета Лил 1. Програмата е изцяло на френски, като срокът за обучение е четири години. През третата година задължително се кара стаж. Освен това, също в трети курс, получаваш право да се запишеш директно за обучение в Лил.

Има възможност и да пътуваш там само за семестър, като се финансираш по програмата за обмен на студенти „Еразъм“. Стопанският факултет на Алма матер предлага и немска програма съвместно с Лайпцигския университет, като резултатите от обучението се признават взаимно.

След като прекарат известен период в Германия по „Еразъм“, студентите получават възможност за вземат немска бакалавърска диплома в минимален срок. Като, естествено, в същото време си получат и българската.

УНСС пък дава възможност да станеш британски икономист. Това се случва благодарение на магистърска програма, създадена заедно с университета Нотингам Трент. Обучението по нея трае две години и на финала дипломите са също две – английска и българска. Специалността се нарича „Европейски бизнес и финанси“.

Първата година на обучение се провежда изцяло у нас, като таксата е 1800 лева на семестър. По това време се получават базови знания не само по икономика, а и по право. Учи се мениджмънт на риска, международно и европейско бизнес право. Първият семестър от втората година вече се кара в Англия. Таксата за него е по-висока, в унисон с британските стандарти – 2650 лири.

Това обаче е доста по-ниска сума в сравнение с тази, която студентите биха заплатили, ако трябва да изкарат цялата си магистратура там. През този трети семестър дисцицплините от бизнеса се изучават на малко по-стратегическо ниво. Последният семестър е предвиден за курсова работа и таксата е най-ниска – 250 лева.

Комбинация между българска и австрийска диплома пък дава Университетът по архитектура, строителство и геодезия от 15 години. За да те приемат там, освен перфектен немски, е нужно да представиш и мотивационно писмо. Програмата е за магистри и се нарича „Инфраструктурно инженерство“ – съвместна с Техническия университет на Виена. Химико-технологичният университет пък
вече има над 120 инженери, които успешно се реализират в Германия благодарение на тяхната немска специалност, която се преподава по програми на университет в Хамбург.

Общото между всички тези програми е изискването не само за висок успех, но и за владеене на езика на много високо ниво – поне B2, а С1 е за предпочитане. Някои университети приемат езикови сертификати, други провеждат изпити, за да установят сами какво е нивото на бъдещите им студенти.

Като цяло обаче от тях излизат хора, които имат висока летва за това, какво се иска от тях в бъдещата им професия. Все едно къде я практикуват.