О-о-о, не! Борисов избра Първанов

Снимка: БГНЕС

След десетки скандали, ултиматуми и чакане на „големите да се разберат“, правителството най-накрая обяви номинацията на България за генерален секретар на ООН. И излъчи за поста шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова – кандидат, предизвикал остри разногласия в обществото. Array

Предвид развитието на събитията около кандидатурата обаче, надали някой е останал с илюзията, че премиерът Бойко Борисов изведнъж е осъзнал огромните шансове на Бокова да оглави международната организация, или, че външният министър Даниел Митов крие тактически ход в ръкава си, с който да направи брилянтна кампания за избирането ѝ.

Всъщност днес последният беше крайно неубедителен в изразяването на разочарованието си от „истеричния, писклив, фалцетен тон, с който напоследък се говори по тази тема“. И се опита да ни увери, че по никакъв начин подкрепата на определени партии и политици не се е отразила на тази номинация.

Очевидно визираше бившия президент и лидер на една от партиите в управляващата коалиция Георги Първанов, който постави ултиматум на премиера, че АБВ ще напусне властта, ако Бокова не бъде официален кандидат на България (и неофициален на Русия – б.р.).

Изведнъж Бойко Борисов се оказа между чука и наковалнята на два ултиматума на малки политически сили, на които по неволя се крепи управлението му – на АБВ и на съпредседателя на Реформаторския блок Найден Зеленогорски. Той пък обеща Блокът – или това, което е останало от него, да напусне управлението, ако антикорупционният закон на Меглена Кунева бъде отхвърлен за трети път.

Именно партията на Първанов беше сред големите критици на Куневото законотворчество – и депутатите й гласуваха против него в края на юли м.г. Така поставиха вицепремиерката в нелепата ситуация да започне подписка в подкрепа на закона, която също не се радва на сериозен обществен интерес.

Попаднал в тази ситуация, Борисов изпълни предсказанието на лидера на ДСБ Радан Кънев и „запази стабилността“, поддавайки се на натиска за Бокова. Въпреки че от месеци лавираше между нея и еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Предстои да видим дали другото очакване на Кънев – за издигането на Ивайло Калфин като обща президентска кандидатура на АБВ и ГЕРБ, също ще се сбъдне. А предвид почти моменталната реакция на ДПС в защита на ръководителя на ЮНЕСКО, можем да очакваме поредна реинкарнация на светата троица Първанов-Борисов-Доган на президентския вот наесен. Все пак не трябва да забравяме, че у нас президент не е избиран без подкрепата или неучастието на Движението.

В деня, в който пресслужбата на МС, ръководена от Севдалина Арнаудова, разпрати съобщение, от което де факто се разбираше, че Георгиева се отказва от надпреварата за ООН, еврокомисарят беше на форум в САЩ, където се очакваше да очертае основните точки от бъдещата си кандидатура.

Прибързаното съобщение, с което я „отказваха“ от надпреварата, я е сварило неподготвена. От семплия му текст се разбираше, че в телефонен разговор с Борисов, Кристалина Георгиева потвърдила, че остава вярна на поста в ЕК. Познайте дали после Борисов е вдигнал телефона си, когато му е звъняла!

И за финал да си кажем ясно, че принципът „лошата реклама е по-добра от никаква“ не важи, когато става дума за международна политика. Дори някой да се е съмнявал, че ООН може да играе активна роля на наднационален орган, който да пази световния мир, продължаващата пет години гражданска война в Сирия вече трябва да ни е убедила, че единствената съществена роля на организацията е да поддържа паритет между великите сили. А на генералния секретар – да замазва издевателствата им върху света и да спомага в издаването на резолюции, които не разрешават проблеми.

Световни проучвания на общественото мнение показват, че рейтингът на отиващия си секретар Бан Ки-мун е положителен само в две държави, едната от които е родината му Южна Корея. И макар националният комплекс и връзкарският манталитет да налагат мнението, че ако „сложим българин някъде начело“ ще можем да намажем нещо, реалността показва точно обратното. Програма максимум е българин да бъде лице на световното лицемерие. И може би Бокова не е толкова лош избор.