"1300 години България" - паметник или скрап

„1300 години България“ – паметник или скрап

Снимка: БГНЕС

Битката за защита на онова, което е останало от някогашния монумент „1300 години България“, е толкова абсурдна, колкото цветните диоди в бяло, зелено и червено на паметника на цар Иван Срацимир във Видин. Нито в профил, нито в анфас нещото в градинката пред НДК прилича на паметник. Този на Иван Срацимир може и да наподобява паметник, обаче цветовете на трикольора, в които светят кръстовете, идват пет века след царуването му.

Иначе окаяният паметник пред НДК наподобява инсталация, докато статуята на царя си е кич. Но има и нещо общо – скулпторът на видинския паметник Александър Хайтов го брани със същата твърдост и неотстъпчивост, както и създателят на „1300 години България“ Валентин Старчев. Array

Монументалистът проф. Старчев, е подал нова жалба в Административния съд в София срещу решението на Столичния общински съвет за демонтаж на монумента. Сега Старчев иска да бъде обявено за нищожно решението на Столичния общински съвет (СОС) от 2014 г., което позволи премахването на паметника.

Решението на СОС предвиждаше останките от паметника да бъдат пренесени в Музея на София, а на мястото да бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк. (Би могъл да се настани и в Музея на социалистическото изкуство…)

Решението на СОС беше обжалвано преди това от група жалбоподатели, сред които и Старчев. Но през януари Върховният административен съд окончателно реши, че няма пречка за демонтажа на паметника, отхвърляйки всички жалби.

Проф. Старчев беше посочил в жалбата си нарушаване на авторските права. Проверка в архивите на Столична община показа обаче, че той се е отказал от правата си върху паметника още при построяването му, съобщи „24 часа“. Няма документ, който да обявява „1300 години България“ за паметник.

А откъдето и да го погледнем, не е. Той е също такава метафора на днешна България, каквато е и транжираният за скрап „Кремиковци“. Ако обичате метафорите.

Но мястото на метафорите е в словото. Не и в градинките. В сегашния си вид паметникът няма дори сантиментална стойност. Той е руина, опасна за живота на пешеходците пред НДК, при това грозна.

И тук няма място за идеологически битки – в световен план те отдавна са спечелени. Дори БСП не се опита да спаси руината, чието откриване през 1981 г. е в период, когато пропагандата кънти как България е поела по пътя на развития социализъм. Впрочем, БСП и Бузлуджа не успя да спаси и възстанови.

Дали паметникът е символ на София? Столичната община би могла да проведе референдум – или да плати за социологическо проучване, макар че едва ли повечето хора биха искали столицата да се свързва с подобен разпад. Защото това би било основанието да се запази онова, което е останало от него.

Разбира се, това не са „тленни останки“, като „гилотинираните“ по заповед на Робеспиер – и след решение на якобинския Конвент, скулптури в Галерията на кралете на парижката Света Богодорица. „Отсечените“ глави са били открити през 1977 г. и в момента се намират в Музея „Клюни“ (Национален музей на Средновековието).

В средата на януари кметът на София Йорданка Фандъкова съобщи, че предстои да се направи проект за демонтиране на паметника до НДК. Ако изчакат и новата жалба, направо да викат фирма за скрап.