– И фалирали фирми ще изпълняват обществени поръчки

И фалирали фирми ще изпълняват обществени поръчки

С новия закон Агенцията за обществени поръчки преминава към финансовия министър Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

Дори фирми, които са в несъстоятелност или ликвидация ще бъдат допускани до участие в обществени поръчки, стигат да могат фактически да ги изпълнят. Това коментира главният секретар на Агенцията за обществени поръчки Иво Кацаров пред БНР във връзка със споровете около новоприетия закон за обществените поръчки. По думите му, това ново правило е изискване на съответната евродиректива.

Array

Поводът за изказването му бе правилото, записано в новия закон, че и фирми, хванати в нарушение по-рано, ще могат да участват в обществени поручки, стига да са отстранили нарушенията.

„Винаги проблем на обществените поръчки е бил отстраняването от тях, а не допускането на повече лица до обществените поръчки. Правилото на свободната икономика гласи – колкото повече конкуренция, толкова по-малко корупция“, каза Караров. И добави: „Ако едно лице се е очистило, ако е взело мерки да си плати данъците, ако е изтекъл срок от произнасянето на присъдата, вие трябва да го върнете в поръчката“.

Той заяви, че новият закон, атакуван от депутати от различни политически сили заради възможните врати за корупция, които отваря, намалява административната тежест за фирмите, унифицира тръжната документация и разширява възможността за участие на малки фирми в поръчките.

Към 2018-та година трябва да имаме електронно обявяване, електронно попълване на офертите и електронно сключване на договор, посочи Кацаров.

„Отсега нататък независимо в коя държава участвате в обществена поръчка, вие ще попълвате един и същи документ. Това е съществен напредък в отговор на исконната европейска ценност за свободно движение и еднакво третиране на лицата“, каза още той.

Шефът на агенцията за обществени поръчки защити и централизирането на поръчките в един орган, който да осигурява нуждите на множество възложители – общинските, здравни и други администрации. Досега за скромните на страната мащаби голям брой възложители – над 5 хиляди, правят еднакви по вид процедури, като поръчките на консумативи или канцеларски материали.

Основното притеснение на критиците на закона е въвеждането на повече субективизъм при контрола над обществените поръчки, коментира депутатът Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок. „Притеснява ни субективизмът в решението на възложителя в една сфера, в която години наред е имало не една и две индикации за корупция“, заяви Славов, подчертавайки, че той би могъл да бъде извор на корупция.

Едно от правилата, които той и колегите му от други партии критикуват, е „т.нар. нерегламентиран контакт между възложител и изпълнител, т.е неформализиран на база на документи, а даването на възможност на възложителя да развива пазарни консултации и други подобни дейности по телефон“, каза Славов пред БНР. Депутатът попита дали това няма да доведе до фаворизиране на потенциалния кандидат по дадена поръчка.

В отговор Кацаров заяви, че нерегламентираният контакт между възложители и участници в обществените поръчки в закона дефакто не съществува, защото комуникацията по телефона касае чисто
технически аспекти на поръчките. Той заяви, че с новия закон всичко в комуникацията се формализира – документира се и се слага в „досие“ на обществената поръчка, което ще се качва на сайта на съответния възложител.

„Всички трябва да виждат възложителят с кой се свързва, по какъв повод и какъв е резултатът от неговата дейност. И ако случайно този, с когото се е свързал, получи нерегламентирано предимство, възложителят е длъжен да го отстрани. Дори да не го направи, всички останали участници получават възможност да го обжалват. Нещо, което в сегашния закон го няма. Мярка, свързана с повече публичност, няма как да генерира корупция“, каза той.

Друго притеснение спрямо новия закон е, че доразвива възможността с публични средства да се купува медийно програмно време и цели предавания, при това без обществена поръчка – по усмотрение на възложителя. Това е равносилно на осигуряване на „медиен комфорт на силните на деня“, подчерта Петър Славов.

Друг субективен елемент в новия закон е правилото шефът на Комисията за защита на конкуренцията еднолично да определя кои от подчинените му експерти с кои казуси по обществени поръчки да се занимават. Този „неслучаен избор“ на експерти също е потенциален извор на корупция.

Славов е сред петимата депутати, които настояват за вето на президента Росен Плевнелиев върху новия закон. Те критикуват 11 конкретни текста в закона и искат държавният глава да ги върне за преразглеждане от парламента.

Другите четирима са Гроздан Караджов, също от гражданския съвет на РБ, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, Методи Андреев от ГЕРБ и независимият Георги Кадиев.