В Босна действа закон, който пази глашатаите на корупцията

©EPA/БГНЕС

Не Франция, Германия, Испания или Великобритания, а Босна и Херцеговина е единствената държава в Европа, която предлага механизъм за защита на изобличителите на корупцията. Въпреки това, да си глашатай на злоупотребите не е шега работа. През 2013 г. един от тези смели хора беше убит с кола-бомба, напомня OZY. Array

С приемането на закон през януари 2015 г. босненските власти улесняват разкриването на информация, предпазват работните места на разобличителите и дават правото на защита от полицията преди съдия да разгледа показанията им.

Именно последната мярка е голяма стъпка напред, защото много често съдебните битки на глашатаите на корупцията продължават с години, обясни шефът на международния проект Whistleblower на австралийската НПО Blueprint for Free Speech Марк Уърт.

Изданието цитира Вишня Марилович, която работи като счетоводител в Сараево. Работните ѝ дни текат спокойно до един момент, в който сърцето й започва да подскача. В този ден шефът ѝ я кара да издаде фактура за 160 легла – необичайно завишен брой за малкия спортен център, в който работи. Доста съмнително. Затова Марилович заподозира, че началникът ѝ обзавежда новозакупения си хотел с обществени средства.

Тя решава да го изобличи, смятайки, че с това е изпълнила дълга си и продължава напред. За съжаление обаче вместо удовлетворение тя получава смъртни заплахи месеци наред, уволняват я, принудена е да си наеме бодигард, а децата ѝ вече не могат да си играят сами с другарчета на улицата.

Тогава тя за първи път чува думата „whistleblower“. „Дори не знаех какво значи по онова време. Помислих, че е обида“, спомня си с усмивка Марилович.

„Обидата“ обаче вече има съвсем различно значение. Човек смята, че повечето страни в Европа, особено Запада и богатите страни, имат закони за защита на изобличителите на корупцията. Това обаче не е така. Революцията започва именно в Босна.

Сега Марилович работи за създаване на движение в балканската държава и региона, като лобира за приемане на повече новаторски закони за защита на глашатаите.

На фона на високите нива на обществена корупция на Балканите (регионът е на 48-о място в световния индекс), звучи като ирония, че босненците застават зад изобличителите. Но всъщност именно на места като това, където отчетността е най-малка, такива хора са най-необходими.

По данни на USAID корупцията струва на Босна $1 милиард годишно. Това е тежка цена за икономика в застой, която расте с едва 1% годишно. Освен това страната бърза да се докаже като годна за членство в Европейския съюз и показва напредък на полето на прозрачността, който ще спечели точки на кандидатурата ѝ.

Политиката в тази област вече дава резултати след приемането на закона. Първият успешен случай е на Данко Богданович – шеф на митницата в малко градче, който докладва корупция на данъчните и това води до ареста на 50 души. Но процесът не е лесен.

Въпреки че законът позволява глашатаите да запазят работата си, мъжът е отстранен за 2 години, а след това върнат. „Беше невъзможна мисия, но успяхме“, спомня си Марилович, която вече работи за Центъра за отговорна демокрация (LUNA). Тя е успяла да създаде и частна консултантска компания в помощ на обществения и частния сектор за въвеждане на политики за прозрачност.

Два града в Босна вече са успели да изградят механизми за разгласяване на информация. А министерството на отбраната работи в тясно сътрудничество с тях, за да успее да приложи максимално ефективно закона.

Следващата стъпка са няколко поправки, с които да се съкратят крайните срокове за предоставяне на защита и възстановяване (до макс. месец), както и проектозакони за закони на федерално ниво.

В същото време и други страни в региона следват стъпките на Босна. Черна гора и Сърбия също приеха закони в тази насока. А подобни законопроекти бяха внесени в Албания и България (антикорупционният закон в България все още не приет – б.р.).

Очаквано, не всички власти са ентусиазирани от мисълта за популяризиране на културата на изобличаване. В държава с нива на безработица 46% (25 на сто в Гърция и 10 във Франция), обществените институции са най-големите работодатели. А настоящият закон работи само на федерално ниво, което значи, че частните компании и федералните институции също трябва да провеждат подобни политики.

Според Стивън Кон, който е наблюдаващ прокурор в National Whistleblower Legal Defense and Education Fund, на закона в Босна му липсва нещо съществено – паричните стимули. „Хората трябва да имат добра причина да сторят нещо, което непременно ще промени коренно живота им“, смята той.

Ако тази разкъсвана от война, страдаща от корупция и икономически трудности държава успява да защити глашатаите на злоупотребите, то какво е оправданието на Германия?