Как Путин ще извади Запада от икономическата криза

Снимка: EPA/БГНЕС

Една нова Студена война всъщност би помогнала – на икономиката на Запада. Обаче всички играчи в днешния конфликт са капиталисти. Анализ на Благовест Бенишев по най-горещата тема от края на декември насам. Благовест Бенишев е журналист, международен редактор и преводач. Работил е като пресаташе в Европейския парламент (2007-2011 г.)

Всеки знае от историята, че най-силният двигател за икономическия ръст на индустриалното общество е войната. С всички аспекти на ползите и загубите от това. И докато различни „шамани“ на международните отношения вещаят нова „Студена война“ между Русия и Запада, заради кризата в Украйна, истината е, че хладният конфликт ще е единствено в интерес на всички участници. Освен разбира се пряко ангажираните – украинците.

Но, да погледнем назад към втората половина на ХХ век, за да си припомним сценария, от който практически започна всичко. Ще си позволя да опростя картината възможно най-много: СССР и неговите източноевропейски съюзници „загубиха“ Студената война, защото си позволиха да се увлекат в безкрайна оръжейна надпревара със САЩ и Западна Европа. Заложените в основата на двата лагера икономически доктрини – капитализъм срещу комунизъм – предполагаха, че по дефиниция конфликтът ще бъде спечелен от този, който може да похарчи най-много пари за въоръжаване.

И докато Западът разполагаше с ресурса на пазарната икономика, Изтокът боравеше с плановата такава, която го фалира. Американците просто похарчиха повече пари. Накратко. Самият капитализъм също фалира от само себе си, със срива на банковата система през 2008 г. (предречено от бащата на комунизма, Карл Маркс), но това е тема на съвсем друг разговор.

Двадесет и четири години след падането на Берлинската стена пейзажът е много по-различен: сега всички играчи в предречения нов „Студен конфликт” са капиталисти – по един или друг начин. Икономическият потенциал на страните е почти изравнен – ползите и загубите се измерват с един и същи аршин, и вредят на всички участници по един и същи начин. Затова и няколко хиляди германски бизнесмени и предприемачи изпратиха петиция преди седмица до канцлера Ангела Меркел с настояване да не се увеличават санкциите срещу Русия, заради щетите, които това ще нанесе на най-голямата икономика в Евросъюза.

Случващото се в Украйна видимо е необходим конфликт – както за Владимир Путин, за да укрепи трайно хегемонията си в Кремъл за поне още едно десетилетие напред, така и за Запада, който най-накрая си върна добре познатия отколешен враг/приятел. Или поне на пръв поглед, от гледна точка на медийното присъствие на темата.

Западноевропейски журналисти и анализатори критикуват с месеци бездействието на Вашингтон, Берлин, Париж, Брюксел, Лондон за предприемане на сурови санкции срещу Москва, които да по някакъв начин да „възпрат“ руската намеса в случващото се в Украйна. И за всеки вече е ясно, че това „бездействие“ е всъщност част от голямата игра на шахмат с Кремъл. Макар и ролите да изглеждат разменени – защото докато Русия играе шахмат, Западът явно се е отдал на игра „шашки“ – еднотипни фигури с ограничен обхват на маневриране, върху игрална дъска за гросмайстори, където в крайна сметка печели този, който е първи на ход. И първият такъв беше на Русия.

Хванат ли беше Западът по „бели гащи“ в Украйна? Категорично да. Въоръжен конфликт на територията на Европа едва ли е влизал в сметките на САЩ и западноевропейските столици в последните години на финансова и икономическа криза. Но не и в тези на Москва. Различни източници твърдят, че случващото в Украйна – първо Крим, а след това и цялата източна част на страната – е кампания, планирана от Кремъл в продължение на най-малко шест години.

В крайна сметка ЕС е този, който се опитва активно от 2004 г. „да стопи“ буфера по европейските граници на Русия – от Украйна и Молдова, през Грузия, Армения и Азербайджан, чак до Беларус, която също е част от прословутата инициатива „Източно партньорство“, насочена към асоциирането на гореспоменатите държави. Което просто не отговаря на геополитическите разбирания на Кремъл за близка чужбина и отношения със съседи, и партньори.

Русия е държава, която през каквито и политически трансформации да е преминавала, от близо 300 години има поне една отворена война по границите си. Характер! Руснаците нямат приятели – имат единствено съюзници, които се променят съобразно въртенето на геополитическата плоча. Днес със САЩ срещу ислямисткия тероризъм, утре с Китай срещу американската хегемония в Тихия океан. И дори не става въпрос за природен газ, който, впрочем, Русия вече изнася повече за източните си съседи, отколкото за западните.

И с тази презумпция, перспективите за развитие на сегашната ситуация в и около Украйна със сигурност са били грижливо планирани от стратезите на Кремъл. С печалбите и загубите, в краткосрочен и дългосрочен план. В крайна сметка Владимир Путин има възможността във всеки един момент да каже „добре де, хайде, спираме дотук“. Тържествени ръкостискания пред камерите на световните новинарски телевизии, няколко декларации с „историческо значение“ и нещата ще се върнат по старо му. С нова основа за утвърждаване на взаимоотношенията между Запада и Русия, освежени търговски връзки и ободрен икономически ръст.

Европейските лидери ще благодарят на Владимир Путин за проявеното благоразумие и всички ще се окажат печеливши от геополитическата аеробика от последните седем-осем месеца. Освен, разбира се, украинците. Които никога вече няма да са същия народ.