Много ортопедии и хирургии, малко педиатри и легла за детски болести

©EPA/БГНЕС

България има нужда от още 437 лични лекари и 405 педиатри. Министърът на здравеопазването Петър Москов представи най-сетне основните моменти в Националната здравна карта, която, след като бъде одобрена, ще стои в основата на това НЗОК да сключи или не договор със съответната болница или лекар. За първи път картата ще е задължителна, като целта е да отчете реалните нужди от здравни услуги в различните части на България, където разпределението на специалисти и болнични легла е неравномерно. Array

Картата ще бъде публикувана утре на сайта на МЗ. В продължение на месец ще тече обществено обсъждане на картата, срещу която активно се противопоставят от частните болници, чийто брой се разрасна неконтролируемо през последните години. В момента от близо 320 болници в България една трета са частни.

„Подали сме жалба във ВАС срещу наредбата за методиката за създаване на здравната карта. В Конституционния съд имаме дело срещу законовите текстове, с които се въвежда здравната карта”, коментира пред „24 часа“ д-р Николай Болтаджиев, шеф на сдружението на частните болници.

Според министър Москов, при болничната помощ се създава реален коефициент за използваемост на болничните легла, както и коефициент за миграция. За да се стимулира дейността за продължително лечение, от април влизат в сила три нови клинични пътеки за хора след тежки хирургични, ортопедични операции, както и инсулти и инфаркти.

Реалностите

В доболничната помощ картата показва остър дефицит на кадри и на базови медицински специалности в цялата доболнична помощ, особено в определени региони и свръхпредлагане в други. За болничната помощ има пренасищане в определени дейности за определени райони и дефицит за други региони и дейности.

В София има 22 ортопедии, над 100 специалисти по кожни болести, но 113 педиатри по-малко. За цялата държава има 405 педиатри по-малко. Това показва насочване към финансови потоци, но не и към нуждата на пациента, обясни Москов.

В страната има 437 лични лекари по-малко, отколкото е нужно, за да се каже, че тази част от системата гарантира достъп, заяви здравният министър и обясни, че няма да има намаляване допълнително на броя им.

За реалната нужда на българите за доболнична помощ в съответните специалности ще има необходим минимален брой лекари по области, посочен в областните здравни карти (съгласно утвърдената методика). Те ще се определят чрез показатели за осигуреност на населението със съответни специалисти на 100 000 души.

Така например за кардиология, показателят е 12.71 на 100 000 души, за гастроентерология – 1.79 на 100 000 души, ендокринология и болести на обмяната – 4.70 на 100 000 души и за очни болести – 1.80 на 100 000 души. Освен това ще има и корекция на определения брой лекари по специалности с коефициент 1.5 за осигуряване на прием извън регулацията на НЗОК.

По-голямата част от резерва на НЗОК ще бъде разпределян за доболничната помощ. За здравноосигурените граждани целта е направленията да бъдат достатъчни. С най-малко 40 млн. лева трябва да бъде увеличението на доболничната помощ тази година спрямо миналата.

Как

Министърът на здравеопазването заяви, че критериите, по които са определени нуждите на населението, са на база данните от последните две години и половина, въпреки че изрази съмнение доколко се реални.

Най-голям е излишъкът от легла в хирургията, ортопедията и травматологията, гастроентерологията, белодробните болести, съобщи „24 часа“. Липсват легла за продължително лечение в
психиатрията и детските болести.

Най-много излишни хирургични легла има в региона, който обхваща София и Софийска област, Кюстендил, Благоевград и Перник – 885. Общо излишъкът за региона е 1390 легла и включва още 335 терапевтични и 120 в акушерството и гинекологията. Има недостиг на 47 педиатрични легла.

На второ място по излишни болнични легла е регионът на Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково – 1377 от активните легла. Сред тях са 775 хирургични, 509 терапевтични, 70 гинекологични и др. Нужни са обаче 861 легла за продължително лечение и 340 за психиатрия.

Леглата по специалности у нас са разпределени неравномерно и много често несъобразено с реалните нужди на населението, става ясно от проекта. За Пловдив са посочени 690 излишни бройки за активно лечение, за Пазарджик – 505, а за София – 1089. Сред излишните за столицата са посочени 213 ортопедични, 141 гастроентерологични, 153 хирургични, 122 урологични, 83 реанимационни легла, както и съответно 95 в УНГ болестите и 65 за АГ.

За продължително лечение са нужни 951 легла, за психиатрия – 540, а за физиотерапия и рехабилитация – 54.

Същевременно във Варна има недостиг на 1049 легла, в Бургас – на над 600. За Варна е заложено създаване на детска кардиология – в потребностите са записани 20 места, както и по още 10 легла за детска ендокринология и детска гастроентерология. Нужна е и детска пневмология с 30 легла. При педиатричните легла пък са отчетени 30 излишни от общо 140.

В някои градове като Русе и Габрово имат нужда от легла за болни от туберкулоза. Общо в страната са открити 50 956 болнични легла, а потребностите са за 53 655.