През новия ЗОП тече корупция, предупредиха депутати и БОРКОР

Въпреки обещанията на ГЕРБ, новият Закон за обществените поръчки (ЗОП), който парламентът приема на второ четене, отваря врати за корупция, стана ясно от предупрежденията на депутатите Гроздан Караджов (РБ), Димитър Байрактаров (ПФ) и техни колеги от БСП.

Още по темата:

От Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) към Министерския съвет смятат, че има нередности и пропуски, които биха могли да способстват „корупционно поведение“. Пред БНР Елеонора Николова от БОРКОР отбеляза позитивните моменти в новия закон.

„Има много позитиви – действително се говори за електронно провеждане на търговете, което води до понижаване на риска от корупция и проявата на субективизъм. Изцяло и категорично са уредени електронният търг, електронният каталог, динамичната система на доставки. Много добри решения има относно електронното досие, т.е. всеки участник в процедурите ще има електронно досие, което е еднакво за всички държави-членки на ЕС. Много добро е решението за електронен сертификат – документ, който доказва личното състояние на участника и неговата съзвучност с техническите изисквания и спецификации на обществената поръчка и с критериите на подбор“.

Но наред с това от БОРКОР отбелязват, че в чл. 21 се узаконява възможността за неправомерно разделяне на поръчките, което е правно недопустимо. Според текста, не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на повече от една поръчка: 1. с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; 2. с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента на възлагане на преходна обществена поръчка с такъв предмет.

„Това разделяне би могло и да доведе до избор на изпълнител без състезателна процедура, което също е една възможност за субективно прилагане на закона и съдейства за проява на корупционно поведение, каза Николова“.

Като слабо място е посочен и изборът на изпълнител без провеждане на процедура, което създава удобна възможност за избор на конкретна фирма.

От БОРКОР критикуват и липсата на определения на „подизпълнител“, „съществени промени“, „спешно възлагане“, както и липсата на задължение на възложителя да публикува в сайта на Агенцията за обществените поръчки процедурите за малките поръчки за строителство на стойност от 50 хил. до 270 хил. лева и за доставки – от 30 хил. до 70 хил. лева, които се осъществяват с публична покана.

Сред най-спорните е възможността на възложителите – най-често държавни и общински структури, да дават пари на радио и телевизионни оператори без да възлагат обществена поръчка и по свой избор, което е нарушение на управленската програма.

Както и досега, участниците в малките обществени поръчки са лишени от възможността да подават жалби. Запази се и текст, който дава възможност на възложителя субективно да преценява дали даден участник да остане или да отпадне от процедурата за обществена поръчка.

Приетите текстове съсредоточават огромна власт в председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който сам ще разпределя на служители на ведомството си постъпилите жалби, членовете на комисията ще имат право само да наблюдават проверката, но не и да се месят. Няма гаранции, че жалбите на една и съща фирма няма да бъдат провервани от един и същи екип, което създава предпоставка за корупция.