Младите мюсюлмани в Германия се обръщат към хип-хопа

©Facebook/Killa Hakan

Хип-хопът продължава да е музиката, която да изрази гнева – и да канализира недоволството, на потиснатите имигранти в Германия, първо турски – през 90-години, а сега и от Близкия изток и Северна Африка. Array

В средата на 90-те, след няколко влизания зад решетките, Killa Hakan се присъединява към германската рап формация Islamic Force, пионери на турския имигрантски хип-хоп в Германия. Групата успява да пусне само един албум преди основателите ѝ да се споминат, а след това се разпада. Тя обаче успешно улавя настроенията сред предимно турските имигранти по това време.

Пред изданието Quarz Хакан обясни, че по онова време е имал много проблеми, а родителите му са се преместили в кв. „Кройцберг“ в Берлин от Турция преди близо 40 години, за да работят. Те запълват свободните места в германските фабрики по онова време и смятат, че ще се върнат обратно, затова дори не правят усилия да се интегрират.

Това е причината Хакан да има слаби контакти с германците, които според него подценяват турската култура, а родителите му работят постоянно. Така той остава по средата между две култури и споделя, че баща му се прибирал у дома, само за да яде и да го бие. Никога не му обръщал внимание.

Хип-хопът предлага на Хакан средство, с което да изрази чувството си на отчуждение, но освен това го свързва с други маргинализирани групи извън Германия. Американската Soulsonic Force носи вдъхновението за името Islamic Force, което според Хакан няма нищо общо с екстремистката религиозна идеология. А по-скоро е начин да се свърже състоянието на турските имигранти в Германия с борбите на афроамериканците за граждански свободи.

„Като деца някак разбирахме, че родителите ни също бяха един вид роби. Искахме да започнем движение тук, но също и просто да творим музика“, обясни Хакан, цитиран от QZ.

Музиката, появила се в САЩ като форма на градски протест, бързо се превръща и в „глас на европейското гето“, споделя и Хишам Аиди, авторът на книгата Rebel Music: Race, Empire and the New Muslim Youth Culture. Той определя хип-хопа като музиката на маргинализираните, която преминама отвъд всякакви национални граници.

Когато за първи път става известен в Германия през 80-те, хип-хопът помага на имигрантите мюсюлмани да изразят тежкото си състояние със самотни химни за изключване и отчуждение. С течение на времето обаче с нарастването на мюсюлманското население в Германия местните хип-хоп артисти възприемат доста по-рязък тон. (Същата е ситуацията и в арабските гета във Франция. Б.р.)

Днес, когато държавата се мъчи да интегрира милиони нови имигранти мюсюлмани, хип-хопът разобличава грешните стъпки в опитите на Германия да прегърне имигрантското си население. И докато някои артисти призовават Берлин да остане отворен към мигрантите и да ги приеме като пълноправна част от обществото, други предават антизападни послания за насилие. Именно това притеснява политическите лидери на страната, особено след като един германски рапър се присъедини към „Ислямска държава“, за да вербува бойци за групировката, завладяла огромни части от Ирак и Сирия.

Но дори и по-остър, германският рап става все по-популярен. За сметка на това обаче посланието за „граждански протест“ се размива. Днес повечето любители не приемат крайните политически послания толкова сериозно…