МЗ показва до часове Националната здравна карта

Снимка: БГНЕС

Националната здравна карта обсъждат днес в здравното министерство, очаква се утре да бъде публикувана, а в 15-дневен срок всеки може да направи предложение. Това съобщи в Кърджали зам.-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски. Документътът се очаква да предизвика протести сред лекари и пациентски организации. Причината е, че в средата на 2015 г. Народното събрание прие промени в Закона за лечебните заведения, с които най-сетне направи Националната карта, която определя разпределението на болничните легла по области, задължителна.

Array

България е на пето място в света по брой болници на глава от населението. На 1 млн. души у нас се падат 49 лечебници, спрямо средно 30 в ЕС. Въпреки че населението е намаляло, хоспитализациите растат – през 2000 г. са били 1.2 милиона, 13 години по-късно надхвърлят 2 милиона. В същото време България е страната с най-високата смъртност в ЕС – с 15 смъртни случая на хиляда души сме първи в ЕС по този показател, при това от близо десетилетие насам, сочат данните на Националния статистически институт.

В Националната здравна карта са отбелязани нещата, от които системата се нуждае и не разбирам защо са тези негативни нагласи, каза д-р Персенски. В България в момента има 38 000 легла за активно лечение, т.е. около 7 на 100 000 души, докато европейският стандарт е 4 на 100 000 души.

Общо в страната 3500 легла ще бъдат преобразувани от активни в такива за долекуване поради факта, че както в Европа, така и в България населението застарява и се нуждае от продължително лечение. Според Персенски никъде в картата не се визира колко болници ще има, става дума само за броя на леглата, но къде ще бъдат разпределени – в държавни, частни или общински структури, никой не е казвал.

52% от средствата за здравеопазване в България отиват за финансиране на болнично лечение – с близо 20% повече от средното за ЕС, по данни на Националния център за обществено здраве и анализи. В периода 2008-2014 г. разходите в системата са се увеличили от 2.815 млрд. лева на 3.468 милиарда лева.

„За пръв път от 15 години насам се въвеждат клинични пътеки за продължително лечение след инсулт, инфаркт и хирургична операция. Досега престоят на такива пациенти беше кратък и след рехабилитацията близките си го прибират за домашно лечение. В цялата Кърджалийска област броят на активните легла ще бъде намален с 12, което означава, че няма да се закриват общински болници“, коментира д-р Персенски.

Запитан за съдбата на психодиспансерите, зам.-министърът на здравеопазването заяви, че са закрити преди около 6 години, но съществуват центрове за психично здраве. „Смисълът на центровете е да предоставят дневна грижа на хора в гранични състояния, те да получават безплатно лекарствата, които държавата им осигурява. Тези хора не трябва да бъдат изолирани от обществото, но в никакъв случай не трябва принудително да бъдат въдворявани за лечение в болници. В страната има 24 психиатрични здравни заведения с 4800 легла, но не всички са с пълен капацитет. В тях има отделения за изолиране на опасно болните, голяма част от тях са настанени за по 150 дни годишно“, обясни той.

В Кърджали Адам Персенски откри изцяло обновеното отделение за хемодиализа в многопрофилната болница. Около 80% от медицинската апаратура е подменена, както и цялата система за осмоза, доставени са 6 нови апарата за хемодиализа и 6 легла. Финансирането е в размер на 200 000 лева, осигурени от бюджета на МЗ.

Над 90 са пациентите, нуждаещи се от тази терапия, много са и изселниците, които предпочитат да им се прилага в болницата в Кърджали и пристигат от Турция за това, посочи д-р Мария Иванова, ръководител на отделението.

През ноември м.г. многопрофилната болница в Кърджали получи ново оборудване, закупено с европейски средства за над 3.9 милиона лева. То включва 16-срезов многодекторен компютърен томограф, модерен дигитален скопично-графичен рентгенов апарат, стационарен дигитален графичен рентгенов апарат.

В хирургичното отделение е разположена ендоскопската апаратура – видео-гастроскоп и видео-колоноскоп. Секторът е оборудван и с дигитална ендоскопска видео система за автофлуоресцентни изследвания на белия дроб. По проекта са доставени и две нови линейки. Преди това болницата в Кърджали получи и последно поколение апаратура за операция на очно перде, като първите операции извърши националният консултант по офталмология проф. д-р Ива Петкова. Апаратът е най-новото достижение в тази сфера на медицинската наука и представлява очен робот с предварително заложени параметри на операцията, и пълно проследяване на всяка стъпка при нейното изпълнение, а интервенцията трае 15 минути, като с ултразвук помътнялата леща се отстранява от окото и на нейното място се поставя изкуствена.

Големият проблем обаче е, че болницата не разполага със специалисти за новата апаратура.